Пропускане към основното съдържание

пистолети, art journals & some deep shit

Привет, bookworms!
Без да пиша излишни неща с цел да успокоявам вътрешния си критик, относно дългото си отсъствие в блога, преминавам направо към поста...
който е супер random и се надявам да ви хареса. :)
Започвам с темата, по която писах и в предишния daily пост...а именно - новелата ми. 
Както можете да видите от брояча вдясно, надскочих целта си с 5 000+ думи и все още имам три глави за писане, които ще добавят поне още толкова. С тях обаче смятам да се занимавам през втория draft, когато здравата ще редактирам, понеже смятам, че имам нужда от почивка. И без това последните написани глави са като пръснати сред океана островчета - нямат плавна връзка помежду си. 
Ще споделя и впечатленията си от първото ми писане на новела по plotter-ски начин, т.е с предварително разработени глави и ясна цел за всяка от тях...а именно - много, много по-добре от първия ми опит със Сквадер. Сега просто сядам на лаптопа и пиша, защото знам какво се иска от мен. В процеса добавям и нови неща, променям, изненадвам дори себе си - доказателства за това, че outline-ването е пластичен метод, който провокира креативно мислене и позволява поставените "граници" да се разширят чрез нови идеи. 
Понеже нямам нищо друго за казване, относно новелата, слагам spoiler free снимки на съвсем малка част от проучването ми за нея:


I swear, it was for the book...
but still...don't fuck with me. 

Втората част на поста е посветена на едни супермегагигаяки неща, които открих съвсем наскоро..Може би сте чували за тях, но за мен бяха и все още са като нещо, дошло от друга планета. Наричат се art journals и меко казано ги обожавам! 
Представляват книжки, в които човек изразява себе си с помощта на бои, лепило, стикери, всякакви хартийки и изрезки, без значение какви (ако ще да са и от вестника на Кауфланд) .
Най-хубавото е, че за да си направиш такъв journal, не е нужно да можеш да рисуваш кой знае колко добре. А? Можеш ли? Още по-хубаво! 
Смисълът им, както вече споменах, е да изразиш себе си, проявявайки креативност и да "изпуснеш парата". Оцветяването никога не ми е било по вкуса, но създаването си е друго нещо. :)
Ето тук можете да видите процеса за направата на странички от един такъв journal и ще се убедите в думите ми - https://www.youtube.com/watch?v=0UDi1k3iGAk&t=983s
Всичко, направено от жената в този канал, е уникално красиво и запомнящо се...възхищавам се на уменията и идеите ѝ и ви препоръчвам да разгледате и останалите ѝ клипчета. Например ето тези страхотни journals, които продава в онлайн магазина си - https://www.youtube.com/watch?v=T0evxUC6UPc . 
Убедена съм, че искам да си направя art journal, но проблемът ми са всички тези материали, с които първо трябва да се снабдя....разбира се, когато искаш нещо истински, намираш начин, така че ще се постарая, понеже съм убедена, че си струва. :)
Третата тема, по която ще пиша, разбира се, няма нищо общо с горните две, които на свой ред също нямат общо помежду си...Обичам този тип постове. :D
Става въпрос за "способността" ни да отлагаме важните неща, които не ни се иска да правим ,(#justschoolthings) или иначе казано - procrastination
Аз си го представям по следния начин. 
На земята съм. Живея. Имам някаква мисия, много по-висша от мен, самата. Всеки ден се приближавам с крачка към смъртта си, независимо дали го искам, или не. Всеки ден ми се дава точно определено време, което да използвам, както намеря за добре. Ако не го правя, се получава дисбаланс. Защо? Защото се приближавам към края си, а се отдалечавам от мисията си в живота, от възможностите за развитие.  
Всеки път, когато си кажем, че може и "утре". Кое точно ни кара да си мислим, че Господ ще ни даде това "утре"? Защо смятаме, че сме толкова специални, та сами да определям дали ще живеем, дали ще се събудим на сутринта? Хипотетично, ако си пилеем времето ежедневно и просто съществуваме като реещи се из пространството безсмислици, кажете ми защо Господ трябва да ни остави да живеем? С какво сме по-специални от останалите милиарди хора по света, от които (може би) голяма част използват времето си по много по-подходящ начин от нас?
Затова нека се замислим следващия път, когато си кажем, че ще направим нещо на следващия ден само защото в настоящия момент предпочитаме да си ровим из фейсбука...може да няма утре. 
Разберете, че не сме на този свят, за да ни е удобно, нито да се чувстваме добре във всеки един момент. Ако е нужно, кажете си:
"Аз обичам да ми е неудобно. Обичам да изпитвам трудности. Няма нищо по-добро за растежа ми от това да се изправям пред страховете си и да излизам от комфортната си зона." 
И нищо няма да може да ви спре. 

Коментари

  1. Много интересен и полезен пост. Особено ми хареса втората половина. Точно сега се нуждаех от нещо подобно, така че Благодаря! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар