Пропускане към основното съдържание

Какво научих от писането на първата си новела? #1

Три месеца, след като завърших първата си новела, съм тук, за да ви споделя някои от основните неща, които научих от това (адско) изживяване и защо така и не редактирах книгата изцяло.
Успях да синтезирам 10 от тях, разделяйки поста на две части, за да не е твърде дълъг. Представям ви първите пет:
Да живеят противогазите!

1. Pantster or plotter?
Що се отнася до начина, по който решавате да напишете творбата си, има два основни лагера. Този на писателите, които предварително си правят разработка на всяка от главите (plotter-ите) и на онези, които пишат без да имат зададена посока, докато не достигнат края. (pantster-ите).
Как да определите от кой тип сте вие?
Запитайте се дали сте организирани хора попринцип. Дали обичате bullet journals, to-do lists и други подобни методи за планиране. Ако отговорът е "да", добре дошли в клуба! Нужно е да вземете предвид и свободното време, което имате на разположение. Ако примерно става въпрос за 1-2 часа дневно, то е важно да ги оползотворите в писане, а не в чудене и маене какво точно трябва да пишете. 
Pantster-ите смятат, че предварителното разработване убива креативността и поставя граници на потенциала на историята, но според мен е точно обратното. Ако сте отворени за нови идеи и възможности, ще можете да промените събития или детайли, следвайки outline-a, без проблеми. 
Изяснете си от кой тип сте, преди да сте започнали да творите, за да не превърнете писането на книга от приятно занимание в кошмар. 
2. Четете съвети и статии
Когато започнем да пишем, всичко ни се струва фасулска работа. Написаното буквално ни звучи като плод на гениален ум, брилянтно произведение на изкуството, изригнало от нас като гейзер от креативно мислене и професионализъм. Ами...не.
След като завърших новелата си, се поразрових из Pinterest и най-сетне прочетох всички онези съвети и статии, свързани с писането, които си бях запазила за "по-късно". Оказа се, че колкото повече научавах, толкова повече се уверявах в липсата си на техника. А-ха, значи, това е функцията на диалога! А-ха, значи така се изграждат герои! Едно голямо "А-ха!".
Не твърдя че всичко, което прочетете в интернет, ще важи за вашия стил на писане, нито, че трябва да следвате 4567-те прочетени съвета. Просто открийте кои от тях ви вършат най-добра работа и доколко умеете да ги прилагате на практика. 
Любимият ми сайт за четене на подобни статии е Pinterest и съответно някои от блоговете, към които ме е препращал: (She's Novel  , Helping Writers Become Authors , Now Novel и т.н.).
От youtube каналите обожавам този на Jenna Moreci  и Vivien Reis , като е добре да си водите записки, понеже ви гарантирам, че ще забравите половината от чутото /прочетенето/ .
Обобщено, писателското бойно поле не е място за арогантност. То е като въжето в цирка, по което ходят акробатите. Ако вие не сте акробат, не бихте могли да се задържите на него, без значение колко добре умеете да балансирате. Имате нужда от предварителни уроци и опит. 
Разбира се, това не важи за първия път, когато пишете книгата си. Тогава...

3. Пишете, без да редактирате и думичка
Вярвам че ти...да, ти!...си безнадежден перфекционист. Или поне перфекционист. Така че разбирам защо този съвет ти се струва абсурден. Точно той обаче прави писането най-лесната част - не се налага да редактираш, да мислиш [ако си plotter], просто пишеш. Това е. Редактирането е за втория draft, така че изобщо недей да препрочиташ написаното до момента - вероятно ще ти се струва потресаващо и само ще ти се прииска да го редактираш 10-12 пъти, докато заблести. Тогава, можеш да си сигурен, че ще завършиш книгата си в близките две-три години.

4. Пишете на музика
Доста често, когато ми се е налагало да пиша бойна сцена, са ми помагали бързи, изпълнени с гняв и много викане песни (както и дъбстеп). Номерът е писателят да попие настроението на песента и, като посредник между читателя и историята, да вдъхне на написаното съответната емоция. Читателят несъмнено ще я усети, главно поради използваните думи и забързаното действие.

5. Research!
Независимо от идеята, която се върти в главата ви, уверете се, че предварително сте си направили проучването и знаете какво пишете. Дразнещо е, когато познанията на автора, относно оръжията, се свеждат до употребата на думата "пистолет", но въпреки това човекът се е наел да пише за наемни убийци и пр. Смешно е и е трудно за читателя да повярва в истинността на историята, камоли пък да си представи героите с оръжие, различно от воден пистолет.

следва продължение...
***

Защо не редактирах цялата книга? - Няколко причини.
Първата произхожда от факта, че я написах по pantster-ски и редактирането се оказа същински ад. Имаше моменти, в които буквално полагах глава на клавиатурата и зяпах в една точка. Другата причина е, че ми писна от цялостната идея и от факта, че я влача вече година и нещо (само да вметна, че писах 20 000 думи цяла една година, понеже редактирах като луда, вместо да пиша свободно, а после дописах останалите 50 000 за два месеца, изключвайки вътрешния си редактор и онова дразнещо гласче.)
В крайна сметка, ми бе необходимо да започна отнякъде, а и това няма да е последната новела, която пиша, така че реших да я оставя в сегашния ѝ вид, започвайки нов проект.
Наясно съм, че не дължа обяснение, относно това свое решение, но все пак реших да ви покажа колко много могат да ви помогнат горните съвети, за да не свърши и вашата новела, забутана в някоя папка, която никога вече да не бъде отворена.

Коментари

  1. Прекрасен пост! <3 Аз също пиша, така че ми беше не само интересно, но и полезно да видя как някой друг възприема нещата. ;д Определено съм pantster, на момента измислям повечето неща ;дд Толкова си права, че не трябва да се редактира и да, винаги когато напиша нещо, ми изглежда просто толкова гениално и невероятно, ама след това започнам да мисля върху него и ако опитам да променям нещо, преебавам всичко, така че просто продължавам напред. Започнах книгата си преди повече от година и половина, но наскоро се бях втурнала бясно да редактирам и да трия и се получи добре, но само защото го правех на трезв мозък и бях по-наясно какво искам от историята. Та, да, увлякох се в обясненията. Ще чакам с нетърпение продължението да поста, страхотно е, че споделяш опита си и се надявам някой ден да имам възможността да прочета книгата ти. ;з

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за коментара! <3
      Щастлива съм, че си открила нещо полезно в поста ми и също бих се радвала да прочета твоята книга някой ден. :)

      Изтриване

Публикуване на коментар