Пропускане към основното съдържание

Ревю на "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър


АНОТАЦИЯ ТУК
Това е първата книга от Касандра Клеър, която чета, и мога да кажа, че досегът с нея определено ми отвори очите за това колко много съм пропускала досега. Един свят, туптящ като сърце под кориците на поредиците ѝ, а аз не съм обърнала внимание на магнетичната му сила. Срамота!
Както обикновено, започвам с героите.

Ема. 
Всички харесваме силните героини. Онези, които не се нуждаят от мъж до себе си, за да ги спасява. Точно такава е и Ема Карстерс. Касандра Клеър придава дълбочина на образа ѝ, разкривайки ни и двете страни на монетата - силният ловец на сенки и нежната ѝ половина, която преди всичко се нуждае от любов.
Ема е независима, обаятелна и най-важното - безстрашни. В началото показва, че може да бъде неумолима и дори груба. 

"Проблемът не си ти, а аз. - каза тя в слушалката и Кристина вдигна насърчително палци насреща ѝ. - На мен ми писна от теб."

(доста се смях на това, ако трябва да съм честна)

Докато навлизаме из дебрите на книгата обаче писателката ни разкрива слабостите на Ема - тези, които я правят реалистичен герой и са повод да я обикнем. Защото дори и най-силните персонажи не са изтъкани само и единствено от непоколебимост и воля. Именно несъвършенствата докосват сърцата ни и посочват приликите между нас и героите. Те са сплотяващият материал.
Има такива неща отвъд твърдата решителност на Ема, които могат да пропукат маската ѝ, разкривайки едно чувствително, объркано момиче. 
Героинята би жертвала всичко в името на близките си - за да опази тези, които са при нея, и за да отмъсти за онези, които са ѝ били отнети. 
За мен тя е един от най-силните и добре изградени персонажи, за които съм чела изобщо. 

Джулиън.
Той е герой, когото респектирам с цялата си същност. Сега ще ви кажа защо.
На плещите му тежи огромната отговорност да се грижи сам за всичките си братя и сестри.. и дори повече от това. Именно фактът, че се справя толкова добре с тази задача, е израз на неговата вътрешна мощ, силният му дух и умението да взема разумни, добре премислени решения. По това той се отличава от Ема, която е по-импулсивна и първична. 
Джулиън е уплашен да не загуби близките си, да не бъде изместен. Често го хващаме да мисли и да разсъждава по тези въпроси и всичко това го разкъсва отвътре, не му дава мира. 
Тъжното е, че именно обстоятелствата са виновни за ранното му преобразяване в един своеобразен баща на децата, полагащ грижи за тях от най-ранна възраст. Опитва се да ги предпази от всичко и всички, жертва се непрекъснато и цени животите им повече от своя. 

"Не съм сигурен за нищо. Ненавиждам аз да съм отговорен за всичко. Ненавиждам да вземам решения. Боя се, че един ден вие всички ще ме намразите. Боя се да не те изгубя. Боя се да не изгубя Марк. Боя се да не изгубя Ема. Искам някой друг да се нагърби. Не съм толкова силен, колкото си мислите..." 

- Това са негови мисли, тъй като той никога не изразява болката си словесно - не иска никой друг да знае за нея. Стиска зъби, върви напред и търси упование в хората и нещата, които го правят щастлив. Джулиън е придобил мъдрост и знания, неприсъщи за един тийнейджър. Животът му е показал лошата си страна още в детството му, когато войната безвъзвратно го е погубила. И въпреки всичко не бих могла да го съжалявам, защото би било непочтително. Персонаж като Джулиън заслужава любов и уважение - именно това, което изпитвам към него.



Марк.
Той е по-големият брат, но това изобщо не проличава. Неумението му да се справи с грижите за децата (дори за кратък период от време) и неговата непохватност говорят за изгубената му роля в семейство Блекторн - на този, който трябва да закриля по-малките. И все Марк прави опити да се приобщи отново към тях, научава някои важни уроци и определя кое е важното в живота му, какъв е неговият дълг. 
От друга страна, той си остава мистерия. Ключов фактор за това е фактът, че не знаем изцяло за преживяванията му в Дивия лов, нито за вътрешния му свят. Каси Клеър сякаш нарочно го забулва в плащ от неизвестност като старателно избягва подробни описания на реакциите и мислите му. Към края на книгата част от пъзела "Марк" е разкрита, но очаквам от писателката да развие повече образа му в следващите части.

Кристина.
Тя е като ангел - мила, смела и жертвоготовна. През цялото време бди над Ема, подкрепя я, дава ѝ разумни съвети и я насърчава. Вярна приятелка, на която може да се има доверие. Тя е тази, която смекчава понякога суровия нрав на Ема. Определено е една от най-положителните героини. 


НАЧАЛО НА СПОЙЛЕР! 

Ема и Джулс са парабатаи. Това означава, че имат връзка, подобна на брачната, но нямат право да се влюбват един в друг, т.е да бъдат заедно в смисъла на ерос. Аз обаче ги обикнах, както заедно, така и отделно.  
Касандра Клеър определено знае как да те боцне право в сърцето с думите си. За разлика от повечето романтични сцени, които съм чела, тук писателката търси малките детайли, онова, което показва близостта им по един ненатрапчив начин.
Е, някои сцени може би ми дойдоха в повече, но са пресъздадени толкова красиво и метафорично, че няма начин да не ви допаднат.


"- Ние сме свързани, Ема, свързани сме един с друг...дишам, когато ти дишаш, кървя, когато ти кървиш, аз съм твой - а ти - моя, ти винаги си била моя, а аз винаги, винаги съм ти принадлежал!"

Не бих могла да обхвана нито вълшебството, нито и частица от мощта на тяхната връзка така, както вие бихте я усетили, ако прочетете самата книга. 

КРАЙ НА СПОЙЛЕР! 

Няма да лъжа - трябваше ми известно време да се пригодя към стила на писане. Може би това се дължи и на факта, че за първи път чета произведение на Касандра Клеър и определено останах приятно изненадана. Писането не е леко. Напротив - изисква пълна концентрация и такова внимание, че да не изпуснеш нито една дума или запетая. Начинът, по който авторката знае как да съчетава думите така, както всеки зрител в театъра си знае мястото, е невероятен. Описанията ѝ са подробни, което при други обстоятелства би ме подразнило, но в случая единствено допринесе за това богато преживяване. 

Въпреки че книгата е написана от името на неутрален разказвач, дълбочина на образите не липсваше. Напротив! Разкрита бе голяма част от вътрешния им свят - техните мисли и чувства, онова, до което не можеш да достигнеш, надвесен над океана, ако не се потопиш изцяло в него.

Нефилими, долноземци, мундани..все думи, които скоро едва ли ще излязат от главата ми. Обикнах този свят. Не само заради начина, по който бе описан, а и заради самата му същност - оригинален, интригуващ, пленителен. 
Същевременно - свят на битки, пролята кръв и убийства. Равни количества красота и гротеска. Дори пишейки тези редове, ми се ще да се върна отново там. И смятам да го направя в най-скоро време. 
Освен светоизграждането, не мога да пропусна да спомена и невероятните обрати и ключови елементи на изненада, които (както би трябвало да бъде) изобщо не очаквах.
Няма да ви ги разкривам, само съобщавам със задоволство, че са там. Чакат във времето, за да ви шокират. 
***
В заключение, ще кажа, че съм очарована от Касандра Клеър и от света, който е изградила. Стилът ѝ на писане няма равен, персонажите са развити и притежават огромна ментална и физическа сила. Невъзможно е да не се сблъскате с почти цялата гама от емоции, докато четете (може и да поплачете малко, както аз направих). Препоръчвам "Лейди Полунощ" на всички почитатели на фентъзи, романтика и динамично развиващите се романи, които ви карат да се задъхвате от вълнение и съспенс.


Благодаря много на издателство ИБИС за предоставената възможност!



Коментари

  1. Прекрасно ревю! Напълно съгласна съм с нещата, които си казала и за Ема, и за Джулиън, и за връзката между тях :)

    ОтговорИзтриване
  2. Удивително ревю ❤ БРАВО! Книгата определено вече е в списъка ми за четене ! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :)
      И се радвам, че смяташ да ѝ дадеш шанс. ^^

      Изтриване

Публикуване на коментар