Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2015

Топ книги, прочетени през 2015-та

Срам и позор, но тази година съм прочела само 40 книги. Мразя оправданията, но искам да вметна, че училището е виновно. Четири месеца месеца подред не бях способна да пипна книга.. или ако пипнех, прочитах най-много няколко страници, преди да затътря крака с нежелание към задълженията си.
Мога много да ви се оплаквам, но знам, че няма полза, така че направо към поста:



1. " Танит Лоу в седморката на злото " от поредицата "Скълдъгъри Плезънт"- Дерек Ланди
Годината започна с нещо свежо от света на любимата ми поредица. Добър старт.




2. " Смъртта на госпожа Магкинти " - Агата Кристи 




3. "Убийството на Роджър Акройд" (Алиби) - Агата Кристи


4.  "Загадката на Ендхаус" - Агата Кристи
Както виждате, почитателка съм на Агата Кристи. Както и на самия криминален жанр :3 Отличаващото се в книгите ѝ е, че абсолютно никога не си способен да предвидиш кой е убиецът. Нещо, което не може да се каже за всички криминални романи. Плюс, че е зодия дева като мен, к…

"Чудовищен" - Алекс Флин

Привет, book nerds ^^ Не знам как е положението при вас, но в Стара Загора най-сетне наваля малко сняг, поради което съм в добро настроение още от сутринта. :3 Снощи приключих "Чудовищен" на Алекс Флин и ако трябва да ѝ дам оценка със звезди, тя би била 3/5. 
Потопете се в съвременния вариант на "Красавицата и звяра"

Авторката ни въвежда в перфектния живот на Кайл Кингсбъри - най-красивото и популярно момче в училище. Вече ви звучи познато, а?  Кайл има всичко и в същото време няма нищо. Парите, огромната къща, в която живее, удобството да се разпорежда с прислуга - всичко това е вследствие на небезизвестния му баща. И въпреки привлекателната си външност и материалните блага, Кайл е морално беден, пуст отвътре. Държи се с връстниците си, които "не са на неговото равнище" като с отрепки, които не заслужават и частица от вниманието му. Арогантен и превзет, Кайл веднага съумя да се превърне в антипод на всичко, което искам да видя в един литературен герой. Но същ…

Christmas Mood Tag

Весела Коледа на всички *със закъснение*
Е, никога не е късно да кажеш "Весела Коледа". Освен през лятото..ъъм, както и да е ...
Днес си намерих един интересен book tag в духа на празника и *с малки промени във въпросите* реших да го изпълня :3
Ако четете това, чувствайте се тагнати. 


1. Вълнението около Коледа е безспорно, коя книга очакваш с най-голямо нетърпение?  
Вълнувам се за The Accident Season , която май излизаше през март или април.. Както и да е, резюмето звучи интересно, а корицата е повече от симпатична. 




2. Коледни песни - Коя книга/автор не можеш да спреш да възхваляваш?  "Скълдъгъри Плезънт: Смъртта на светлината" и съответно - Дерек Ланди. Не мисля, че има учудени от отговора ми. :D

3. Джинджифилови къщички: В коя книга или поредица светът е реалистично изграден? Нека да кажем.. в поредицата "Хари Потър".*и в "Скълдъгъри Плезънт" също* Джоан Роулинг създаде един магически свят, изпълнен с магически същества и битки, които бяха толкова р…

Смъртта на светлината - краят на една епоха

Аз бях кораб. "Смъртта на светлината" беше шибан айсберг. Познайте какво се случи.
И така. Като за начало, искам да изразя въодушевлението си от супер динамичното действие. Във всяка глава се случваше нещо ново и допринасяше за бързото развитие на действието. Я някой ще умре, я ще се състои някоя кървава битка, да не споменавам и колко бързо припкаше Дерек Ланди от сцена на сцена. Тук вече ставаше лееко объркващо. Една глава за Валкирия и Скълдъгъри. Свършва с отворен финал, защото авторът иска да си умрем от любопитство. Следващата е за зомбито и Бияча, оттам скачаме на Дани и похитителите му. А! Да не пропусна и Даркесата с нейните планове за унищожаването на света. Хаос, с една дума.

Даркесата. Истински костелив орех. Точно когато си мислиш, че тя няма други вратички или трикове в ръкава си, успява някак си да обърне играта в своя полза. И тогава гоненицата започва отначало. 669 страници ми се сториха като безкрайността, защото почти до последната страница Даркесата се раз…

"Проницателят" на Анди Андрюс - Ревю

Има много книги, които оставят дълбоко впечатление у читателя и той не е способен да ги забрави дълго време след прочита им. А понякога подхождаме към тези книги с недоверие и скептицизъм. Ако трябва да съм честна, аз постъпих по същия начин с "Проницателят" на Анди Андрюс.

Попринцип чета каквото ми попадне, стига да ми хареса. И точно затова бях крайно разочарована, когато след дълбоко ровичкане из библиотечните рафтове, не можах да си намеря книга, която да ме грабне.  Посъветвах се с библиотекарката и тя ми препоръча тази книга. Признавам си, че в този момент я съдих по корицата - а истината е, че не бях особено впечатлена. Прочетох резюмето и ми стана ясно, че в тези 168 страници ще чета по-скоро за мъдрости и дълбокомислени разсъждения, отколкото за приключения. И я взех. 

23-годишният Анди е нещастен. Общо казано, той е скитник. След загубата на родителите си Анди взема някои погрешни решения, които го довеждат до настоящето му положение - самотен, без дом и кола, живеещ …

стига с тия заглавия, бе, в момента страдам

"Смъртта на светлината Вероника"
Искам да ви споделя огромното си въодушевление. Не, не огромно. ГИГАНТСКО!  След 2 дни..абе, пишете го 1, излиза деветата, последна книга от поредицата "Скълдъгъри Плезънт" и просто не ме свърта на едно място asdfghj 
Корицата вече е факт и не мога да ѝ се наситя, i mean, look at this shit *-*  Освен това има някаква ирония във факта, че първата книга беше с оранжево заглавие и последната също е с такова.. само аз ли го намирам за съдбовно? :D Както и да е.. лошото в цялата ситуация е, че самата книга ще излезе първо на коледния панаир на книгата в София, където аз няма да присъствам, но не знам кога ще я видя и на рафтовете в книжарниците.. и това ме побърква, k?  Писах на Арт Лайн. Писах на Ciela. Питах във всички книжарници в Стара Загора *за всеки случай*, но никой няма информация за нея, защооооооооо?!? :'( Да, знам, че се държа детински, но няма къде другаде да си излея мъкошевлението *да, мъка+ въодушевление* ..  Та, така …

Taylor Swift Book Tag

Здравейте и честит първи декември :D
Да, да, знам, че не съм поствала от 100 години, но ето ме сега.. тук.. представям ви първия си таг:


1.We Are Never Ever Getting Back Together - изберете книга или поредица, която сте били сигурни, че ще харесате, но след това сте искали да "скъсате" с нея - Поредицата "Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър.. първата книга наистина беше интересна, самият сюжет и историята ме впримчиха в мрежите си.. Бях сигурна, че и останалите книги ще ме развълнуват, но всъщност ми подействаха като приспивателно. #sorrynotsorry


2.Red - изберете книга с червена корица - "Елитът" от поредицата "Изборът". Роклята е разкошна, бтв :3

3.The Best Day - изберете книга, която ви кара да се чувствате носталгично. - "Тайната градина" на Франсис Бърнет - все още помня чувството, което изпитах, докато я четях.. невероятно силна книга, която подтиква към размисъл, но докосва и душата ти.. липсват ми изминалите дни ;/ *говоря кат…

10 random факта за мен (айде и аз...)

Здравейте :3
Днес е петък. И е време за нова публикация.. нямам идея за какво да пиша :D Затова просто ще постна 1О случайно подбрани факта за мен. Оригиналнича, знам..  Както и да е, let's begin:
1. Казвам се.. абе, това вече го знаете. Уча в професионална гимназия по строителство и архитектура в Стара Загора. 


Не искам да съм архитект. Тогава защо влязох тук? Ами, защото съм на мнение, че човек трябва да елиминира страховете си и да се опита да изглади недостатъците си. Или казано по-просто - да се занимава с това, в което не е добър. Мен не ме бива в чертането, почеркът ми понякога е меко казано нечетлив и мразя математика. И все пак имам амбиция, идеи за нестандартни сгради и искам да превъзмогна страховете си. 

2. Обичам да излизам като изрод на снимки с приятели. 
Клоунските физиономии с тройна брадичка и перверзна усмивка са ми любими.

3. Обожавам The Neighbourhood. 














Песните им ме карат да се чувствам сякаш съм в някакъв филм от 70-те-80-те и мога напълно да се потопя в миналото, …

Еба си и емоциите...

Излизам от апартамента. Обръщам се да заключа вратата, а горчивата миризма на тютюнев дим ме блъсва в лицето. Моментално врътвам ключа и бързам да се изнижа по стълбите, без да прикривам отвратената си физиономия. Съседите ми са кошмар. Самият факт, че помирисвам тютюнев дим през скапаната им двойна желязна врата, говори много.
Така започва денят ми и аз вече знам, че няма да е особено сполучлив. Но не съм тук, за да ви разказвам за ежедневието си. Това не е дневник. Тук съм, за да ви споделя как се справих с проблемите, които увиснаха над главата ми като секира същия ден. И изобщо.. как осъзнах, че те не са вредни за нас.
Всеки човек реагира по коренно различен начин на новопоявили се проблеми. Някои започват да се ядосват, други се затварят в себе си, трети плачат, а понякога - и трите наведнъж.  Но нека ви покажа нещо.  Ние учим за устройството на животните и хората, но не и за това на.. проблемите. Според мен всеки проблем е съставен главно от две части- кожа и скелет. 
Кожата на п…

Коя съм аз и какво чета? *крайно време беше*

Здравейте, книгоманиаци :D
Днес реших да ви споделя повече за предпочитанията си, относно книгите, тъй като смятам, че е редно :D Мисля, че дори не съм се представила. Да, определено не знам как се води блог. Ще моля да ме извините и без повече увъртания:

Какво чета и имам ли си име изобщо?

Ами, да. Казвам се Вероника и съм от града на липите. Ха, познайте, де. Да, Стара Загора. На 15 години съм и си нямам представа как се води блог. Но вие вече сте наясно с този факт. Зодия дева съм, което за мен е важна подробност, тъй като разкрива множество подробности за характера ми като.. безнадеждния ми перфекционизъм и маниакалната подреденост.  Имам навика да анализирам хората още при запознанството ни. Понякога те се учудват от нещата, които знам за тях, тъй като не си спомнят да са ми ги споделяли. Е, не са наистина. *creepy enough*  Не обичам котки. Кучетата са ми слабост. Държа на лоялността и готовността им винаги да защитават стопаните си. Нещо, което котките не умеят. *стопаните на кот…

Знаменца и патриотщина?

Днес, в този късен час, реших, че искам да ви споделя една моя импресия, която написах, след като събрах някои впечатления от футболен мач, на който ходих. *Не че съм най-големият футболен фен, но винаги е готино да гледаш батковци, кхъм*Ех, тези знаменца.. Притаявамдъхигосдържамвтръпнещоочакване. Тълпатаскачанакракаиизстрелвамощнавълнаотодобрителнивикове, насоченакъмстадиона. Знаменцатасеразвяватяростновъввъздуха, гърлатасераздираткатонамножествоизгладнелизапобедалъвове. Феноветеподхващат