четвъртък, 31 декември 2015 г.

Топ книги, прочетени през 2015-та

Срам и позор, но тази година съм прочела само 40 книги. Мразя оправданията, но искам да вметна, че училището е виновно. Четири месеца месеца подред не бях способна да пипна книга.. или ако пипнех, прочитах най-много няколко страници, преди да затътря крака с нежелание към задълженията си.
Мога много да ви се оплаквам, но знам, че няма полза, така че направо към поста:



1. " Танит Лоу в седморката на злото " от поредицата "Скълдъгъри Плезънт"- Дерек Ланди
Годината започна с нещо свежо от света на любимата ми поредица. Добър старт.




2. " Смъртта на госпожа Магкинти " - Агата Кристи 




3. "Убийството на Роджър Акройд" (Алиби) - Агата Кристи


4.  "Загадката на Ендхаус" - Агата Кристи
Както виждате, почитателка съм на Агата Кристи. Както и на самия криминален жанр :3 Отличаващото се в книгите ѝ е, че абсолютно никога не си способен да предвидиш кой е убиецът. Нещо, което не може да се каже за всички криминални романи. Плюс, че е зодия дева като мен, което е предпоставка да я харесвам дори повече :D 




5. "Аз съм пратеникът" - Маркъс Зюсак
Прочетох я непосредствено преди да излезем в лятна ваканция и ми се стори невероятно разтоварващо и приятно четиво. Така или иначе харесвам всичко от Маркъс Зюсак, so <3 




6.  "Лабиринтът" /Невъзможно бягство/ - Джеймс Дашнър
          "Лабиринтът" / в Обгорените земи/ - Джеймс Дашнър
                 "Лабиринтът" / Последният кандидат/ - Джеймс Дашнър
Три дни, за да прочета трите части. Огромно.. мащабно приключение! Не бях способна да оставя книгите дори за минута. А беше толкова горещо! Налагаше ми се да си пълня шише с вода през пет минути и да се наливам с него като побъркана. Може би защото бяхме в Обгорените земи. *хумор: on point



7. "Полулош"  - Сали Грийн
          "Полудив" - Сали Грийн
Започнах с поредицата заради Ели цък и изобщо не съм разочарована. Всъщност обикнах историята още в началото и започнах моментално да симпатизирам на Натан. А, да, и да ненавиждам Аналис. Стилът на писане на Сали Грийн е лек, увлекателен. Книгите се четат на един дъх.





8. "Скълдъгъри Плезънт - Смъртта на светлината" - ревю
Fuck me. Feelings. Shit.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Това беше последният пост за този месец и за тази година..Нека новата 2016-та да ни донесе безброй поводи за радости, повече време за четене *impossible tho*, здраве и нужния късмет. Тъй като съм забила и не знам какво повече да добавя, ще си обирам крушите :D До следващия пост! 
Вероника Д. М.
xoxo





сряда, 30 декември 2015 г.

"Чудовищен" - Алекс Флин

Привет, book nerds ^^
Не знам как е положението при вас, но в Стара Загора най-сетне наваля малко сняг, поради което съм в добро настроение още от сутринта. :3
Снощи приключих "Чудовищен" на Алекс Флин и ако трябва да ѝ дам оценка със звезди, тя би била 3/5. 

Потопете се в съвременния вариант на "Красавицата и звяра"


Авторката ни въвежда в перфектния живот на Кайл Кингсбъри - най-красивото и популярно момче в училище. Вече ви звучи познато, а? 
Кайл има всичко и в същото време няма нищо. Парите, огромната къща, в която живее, удобството да се разпорежда с прислуга - всичко това е вследствие на небезизвестния му баща. И въпреки привлекателната си външност и материалните блага, Кайл е морално беден, пуст отвътре. Държи се с връстниците си, които "не са на неговото равнище" като с отрепки, които не заслужават и частица от вниманието му. Арогантен и превзет, Кайл веднага съумя да се превърне в антипод на всичко, което искам да видя в един литературен герой. Но същевременно отрази и една тъжна истина - хора като него има и в действителността.

Дотук нещата са повече от реалистични. Фантастиката настъпва в мига, в който Кайл е превърнат в чудовище от момичето, към което постъпва ужасно на пролетния бал. Да, тя се оказва вещица и единственият начин проклятието да се развали, е момчето да намери истинската си любима, която да го обикне въпреки външния му вид. Йей!

Оттам нататък животът на Кайл поема в съвсем различна посока. Това, което ми направи впечатление, е, че  момчето промени характера си коренно за седем месеца. Започна да чете класика, да говори като същински поет, преосмисли отношението си към всички около себе си и изобщо.. кой успява да постигне подобно нещо за 7 месеца? Да, все пак той е превърнат в чудовище, което не се случва всеки ден, но човекът е "градил" характера и поведението си 16 години и ми се струва странно да стане съвсем друга личност в рамките на 7 месеца. Както и да е, оставете това. 

Стилът на писане на автора е обикновен. Не се открои с образност или с нещо особено впечатляващо. Все пак, щом не ме е приспал, значи нещата са наред. :D

Интересно попълнение е чатът, който е вмъкнат на някои от страниците. В него различните чудовища, включително и нашето, си изливат мъката, най-общо казано, и това е още едно доказателство за обновения облик на познатата ни приказка. 

Оттам нататък действието протича аналогично на това в "Красавицата и звяра" с някои изключения. Разбира се, повечето неща са осъвременени, но някои основни елементи като розата, танцът между двамата, болният баща се запазват. 

Та, имах проблеми с книгата наистина. Да не говорим, че не съм фен на сладките романи, но попаднах на някои добри сцени като заминаването на Линди и Кайл извън града. Игрите със снега, шейната, снежния човек.. това са все неща, които ме докоснаха. Защо? 
1) зима е;
2) припомних си някои идентични щастливи моменти със семейството ми, когато бях по-малка;

Това е, което ми помогна отново да харесам книгата. Фактът, че успя да достигне не само до съзнанието ми, но и до сърцето ми. Важна подробност.

Друго нещо, което отново успях да свържа със себе си и дори да узная за себе си, е тази реплика:
-Типичното момче, в което можеш да се влюбиш. Красив, популярен...Мислех си, че е и умен, но може би само така ми се е искало. Тревожеше ме фактът, че мога да харесам някого само заради външността му. Знаеш какво имам предвид.
Намирам този откъс за универсален. Знам, че не става въпрос само за мен и че почти всяка от нас, рано или късно, се увлича по някой празноглав красавец и после се пита защо, по дяволите, го е харесвала.

За финал ще обобщя, че въпреки забележките си и нещата, които не ми допаднаха в книгата, съм благодарна на Алекс Флин, че е решила да ни покаже своята версия на красивата приказка и да припомни някои много важни истини за живота. Поучително, приятно четиво, което още веднъж ни подтиква да бъдем една идея по-добри и да не съдим останалите по външния им вид.



П.С Току-що открих, че има и филм с Ванеса Хъджънс и Алекс Петифър *-* 

Определено ще се гледа. 



понеделник, 28 декември 2015 г.

Christmas Mood Tag

Весела Коледа на всички *със закъснение*
Е, никога не е късно да кажеш "Весела Коледа". Освен през лятото..ъъм, както и да е ...
Днес си намерих един интересен book tag в духа на празника и *с малки промени във въпросите* реших да го изпълня :3
Ако четете това, чувствайте се тагнати. 


1. Вълнението около Коледа е безспорно, коя книга очакваш с най-голямо нетърпение?  


Вълнувам се за The Accident Season , която май излизаше през март или април.. Както и да е, резюмето звучи интересно, а корицата е повече от симпатична. 




2. Коледни песни - Коя книга/автор не можеш да спреш да възхваляваш? 
"Скълдъгъри Плезънт: Смъртта на светлината" и съответно - Дерек Ланди. Не мисля, че има учудени от отговора ми. :D

3. Джинджифилови къщички: В коя книга или поредица светът е реалистично изграден? 
Нека да кажем.. в поредицата "Хари Потър".*и в "Скълдъгъри Плезънт" също* Джоан Роулинг създаде един магически свят, изпълнен с магически същества и битки, които бяха толкова реалистично описани, че не беше трудно да се потопиш изцяло в него, забравяйки за реалността. Наистина чудесна работа. 



4. Коледна традиция: Любима класическа книга или такава, която би искал/а да прочетеш?




Леле.. тук ме удариха в слабото място. Знаете ли колко много класики имам за четене? И винаги ги отлагам.. както и да е, може би най-много искам да се докосна до "Да убиеш присмехулник" /Харпър Лий/ и 451 градуса по Фаренхайт /Рей Бредбъри/.





5. Коледни свещи: Коя книга ти дава онова топло, приветливо усещане?

"Матилда" на Роалд Дал - навява ми много приятни спомени от детството и ме кара да се чувствам уютно в нейната компания. :3



6. Елхи и коледни украшения: Покажи някои от любимите си корици на книги 



Корицата на "Онова лято" /Лорън Уилиг/ е просто разкошна. Цветята, женския образ, в който е разкрит обликът на къщата - основен елемент в книгата - много е креативно и пленително. 



"Крадецът на книги" /Маркъс Зюсак/ .



Кориците на книгите от поредицата "Изборът" /Кийра Кас/. Роклите са повече от разкошни, може би любимaта ми е тази на "Изборът".







неделя, 27 декември 2015 г.

Смъртта на светлината - краят на една епоха

Аз бях кораб. "Смъртта на светлината" беше шибан айсберг. Познайте какво се случи.

И така. Като за начало, искам да изразя въодушевлението си от супер динамичното действие. Във всяка глава се случваше нещо ново и допринасяше за бързото развитие на действието. Я някой ще умре, я ще се състои някоя кървава битка, да не споменавам и колко бързо припкаше Дерек Ланди от сцена на сцена. Тук вече ставаше лееко объркващо. Една глава за Валкирия и Скълдъгъри. Свършва с отворен финал, защото авторът иска да си умрем от любопитство. Следващата е за зомбито и Бияча, оттам скачаме на Дани и похитителите му. А! Да не пропусна и Даркесата с нейните планове за унищожаването на света. Хаос, с една дума.

Даркесата. Истински костелив орех. Точно когато си мислиш, че тя няма други вратички или трикове в ръкава си, успява някак си да обърне играта в своя полза. И тогава гоненицата започва отначало. 669 страници ми се сториха като безкрайността, защото почти до последната страница Даркесата се разхождаше тук и там почти необезпокоявана и пръскаше чар. Както казах - костелив орех. В тази последна и решаваща книга героите ни се изправиха срещу най-могъщия злодей и доказаха, че доброто винаги побеждава. *макар и не без жертви ;(*
Ланди показа, че е безмилостен кучи син. Не че е такъв проблем. Той просто знае кога и кои герои да премахне от пътя си, след като е разбрал, че те не допринасят с нищо към сюжета. Не ги убива само защото е садистична натура. И не си поплюва по отношение на проблемите, които безпардонно трупа върху главите им. Към средата на книгата вече се чудех как, по дяволите, ще се справят с толкова много пречки. Но в крайна сметка това си е златно правило в частност писането - "Не оставяй героите си да се успокоят. Поставяй нови препятствия на пътя им и си гледай кефа, докато се трепят" или нещо от сорта ...
Авторът не създаде просто следващата книга от поредицата. Той разви нейното действие отделно, показа ни нови персонажи, но и извади от прашасалия си антураж множество стари герои, някои от които дори не би трябвало да са между живите. Ха, изненадка! За мое искрено удовлетворение, се оказва, че освен живи, някои от тях са и значително по-зрели и разумни. И вместо да увъртам, да видим кого имам предвид:
Вориен Скейпгрейс Кралят на зомбитата . Самоувереното хахо и помощникът му - Бияча -когото третира като безмозъчна торба с вътрешности. Не че торбите с вътрешности имат мозък. Както и да е. Та, Вориен е изключително мъдър в тази последна част. Вече осъзнал колко по -безполезен е, отколкото си е представял, той разбира, че иска действително да направи някаква промяна в света. И наистина успява - спасява го. Вориен.. гордея се с теб, тъпо зомби такова . <3
Краят е много силен и неочакван. Каквото и да сте предполагали.. просто не сте познали.
по-сладки, плс *-*
За финал, искам да кажа, че е нереално колко много се промениха героите и светът на Скълдъгъри за тези 9 книги. Както обичам да казвам, те "евоюлираха". А това е много важно.Защото няма значение през колко битки е минал главният герой, ако в рамките на трилогията или дори на едничката книга, не виждате съществена разлика в поведението му. Ако героите тъпчат на едно място, то и вие правите същото.
Ланди ни разказа играта. Кървави битки, интриги, заплетен сюжет. На места опираше дори до хорър. Последните 3-4 томчета могат да потвърдят.
Авторът обаче не изневери на стила си на писане. Увлекателно, точно, ясно. Забавно, саркастично, докосващо. Думите му, бродещи из празните страници, намират правилните си места (също като гостите на някоя театрална постановка) и те карат да се превиваш от смях. Или да надуваш гайдата. Или много да се ядосваш. 
Описания почти липсват. Добре де, това си е брутално. Има си ги. Просто човекът е решил да заложи на диалога и аз го подкрепям с ръцете и краката си за това негово решение. Не съм от хората, които държат на облеклото на героя или на външния му вид. И все пак, винаги е добре да знам за леко наклонената под ъгъл шапка на Скълдъгъри. Чаровна работа. *имам crush на скелет, т'ва добре ли е? *
Нещо, което обожавам, относно поредицата - връзката между Скълдъгъри и Валкирия. Не, Дерек не е толкова изперкал, че да събере скелет на 300+ години с 18-годишно момиче. Говоря за приятелството им и начинът, по който не само, че се подкрепят, но биха жертвали целия свят един за друг. А фактът, че не биха си го признали и винаги се държат престорено хапливо един с друг, винаги е повод за идиотската усмивка на лицето ми.
-  Ако нямаме друг избор. 
-  Нямаме. 
-Имаме това. - рече той - Това е избор. Ако е Валкирия, тя се опитва да се свърже с нас.
-  Поставяш целия свят в опасност заради някой, който вече го няма.
-  Няма да се откажа от нея, освен ако не е абсолютно наложително... 
 Неслучайно съм оградила тези реплики с молив и съм нарисувала криви сърчица около тях. А принципно не драскам из книгите си. Какво ли не правя за тези двамата?! <3 

Не мога да повярвам, че действително казвам "сбогом" на най-любимата си поредица. Независимо от това, тя винаги ще заема дълбоко място в сърцето ми, а Ланди ми е най-добрият приятел. Той не го знае все още, но е така. Радвам се, че се запознах с тези уникални персонажи и че имах възможността да се поровичкам из извратените им мозъчета. В главата ми звучеше по-добре. ;/
Ако все още не сте прочели останалите 8 книги, по-добре се захващайте. Нищо не може да замени тънък хумор, примесен с нездравословна доза сарказъм и мрачна атмосфера. Мисля, че един надпис "не е за хора със слаби сърца" би ѝ подхождал. Доста.



П.С Наскоро прочетох едно чудесно ревю на Христо Блажев точно за тази последна част, откривайки с радост, че и той е фен на поредицата. Можете да го прочетете тук



петък, 11 декември 2015 г.

"Проницателят" на Анди Андрюс - Ревю

Има много книги, които оставят дълбоко впечатление у читателя и той не е способен да ги забрави дълго време след прочита им. А понякога подхождаме към тези книги с недоверие и скептицизъм. Ако трябва да съм честна, аз постъпих по същия начин с "Проницателят" на Анди Андрюс. 


Попринцип чета каквото ми попадне, стига да ми хареса. И точно затова бях крайно разочарована, когато след дълбоко ровичкане из библиотечните рафтове, не можах да си намеря книга, която да ме грабне. 
Посъветвах се с библиотекарката и тя ми препоръча тази книга. Признавам си, че в този момент я съдих по корицата - а истината е, че не бях особено впечатлена. Прочетох резюмето и ми стана ясно, че в тези 168 страници ще чета по-скоро за мъдрости и дълбокомислени разсъждения, отколкото за приключения. И я взех. 


23-годишният Анди е нещастен. Общо казано, той е скитник. След загубата на родителите си Анди взема някои погрешни решения, които го довеждат до настоящето му положение - самотен, без дом и кола, живеещ на брега на Мексиканския залив. Ридаещ. 
Животът му се състои в това да чисти риба и да продава стръв, като понякога се крие в чужди гаражи или пък.. краде. 
Всичко това е един безкраен кръговрат, докато момчето не среща Джоунс. Старец с побелели коси и износени джинси. О, и най-сините очи, които Анди някога е виждал.

Джоунс знае неща, които не би трябвало да знае. Той е наясно с името му, кутиите с кока-кола, скрити зад гърба му и много други подробности. А сам настоява да го наричат просто "Джоунс". Без "господин". Веднага харесах стареца. От него струеше добродушие и дълбок стремеж да помогне на отчаяния Анди. Двамата водиха разговор за живота, за "новата гледна точка", както Джоунс обича да казва. 
"Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина... "


Започнах книгата в началото на декември и я оставих същия ден. Едва днес се сетих да я продължа и мога да кажа, че за толкова тънка книжка тя ме научи на много неща. Показателно за това, че качеството е по-важно от количеството.  


Самият стил на писане на Анди Андрюс е много лек. Въпреки изобилието от разсъждения и мъдростта, сякаш пропита в страниците на книгата, авторът не се опитва да поставя прегради между себе си и читателя. Не се стреми към помпозност или завоалирани изрази. Представя Джоунс като простодушен човек, съвсем обикновен (на пръв поглед), който таи в себе си дълбок житейски опит и не се бои да го сподели с хората, които среща по пътя си.


Книгата болезнено много ми напомни на "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак по това, че и в двете произведения се разгръщат общочовешки проблеми като бедността, старостта, изгубените надежди.. и в двата случая има по един такъв "пратеник" и "проницател", който да помага на хората да преминат по-лесно през трудностите в живота. Естествено единият герой е по-възрастен от света, а другият е изключително млад, но това няма значение.

Почти всяка глава започва с кратко представяне на нов герой и на безрадостния му живот. Единият е пред фалит, другият не успява да постигне целите в живота си, колкото и да се стреми да ги достигне, трети се чувства ненужен, защото е твърде стар и т.н. И след това представяне се появява Джоунс. Буквално идва от.. нищото. В единия миг го няма, в следващия стои до рамото на съответния герой.

От тази книга научих, че хората могат да обичат и да изразяват обичта си по различни начини. Те са представени като произношения, които понякога се различават. И за да просъществува една връзка по-дълго, трябва да се научим да говорим и на тяхното произношение.
Куфарът, който Джоунс винаги носи със себе си;
Съдържанието му е мистерия.. до края на книгата.
Джоунс назовава няколко такива типа хора. Едните са "котки", които изразяват обичта си по физически начин - те обичат да бъдат прегръщани, докосвани и се радват на ласките. Затова и очакват човекът срещу тях да показва обичта си по същия начин. Само тогава ще го разберат.
Друг тип са "канарчетата", които изискват от обичания човек да прекарва време с тях така, както и канарчето иска някой да е при него и да слуша песента му.

Научих и други неща, но ако ви ги издам, ще обезмисля голяма част от четенето на тази книга.
Тя е късче мъдрост и си заслужава да бъде прочетена лично, а не преразказана от някой друг.

Хуморът в книгата не е в твърде голямо количество, но е достатъчен, за да поддържа приятната атмосфера. 

За финал ще обобщя, че тази книга е за читатели, склонни да експериментират с жанровете на четивата си. Тя подтиква към размисъл и показва някои привидно неразрешими проблеми под нов ъгъл. Този път с решение, което през цялото време си е плавало на повърхността. Вярвам, че книжката няма да се хареса на всички ви и това е напълно нормално. Но ако искате да прочетете нещо по-различно и да обогатите знанията си за живота - това е книгата за вас.




П.С Причината, поради която първото ми ревю не е на "Смъртта на светлината", е, че тя излиза чак в средата на другата седмица, а много ми се искаше да постна нещо и да. Дори не знам защо се чувствам виновна.. :D
Съжалявам, Скълдъгъри.
Искрено твоя - Вероника Предателката

неделя, 6 декември 2015 г.

стига с тия заглавия, бе, в момента страдам

"Смъртта на светлината Вероника"


Искам да ви споделя огромното си въодушевление. Не, не огромно. ГИГАНТСКО! 
След 2 дни..абе, пишете го 1, излиза деветата, последна книга от поредицата "Скълдъгъри Плезънт" и просто не ме свърта на едно място asdfghj 
Корицата вече е факт и не мога да ѝ се наситя, i mean, look at this shit *-* 
Освен това има някаква ирония във факта, че първата книга беше с оранжево заглавие и последната също е с такова.. само аз ли го намирам за съдбовно? :D
Както и да е.. лошото в цялата ситуация е, че самата книга ще излезе първо на коледния панаир на книгата в София, където аз няма да присъствам, но не знам кога ще я видя и на рафтовете в книжарниците.. и това ме побърква, k? 
Писах на Арт Лайн.
Писах на Ciela.
Питах във всички книжарници в Стара Загора *за всеки случай*, но никой няма информация за нея, защооооооооо?!? :'(
Да, знам, че се държа детински, но няма къде другаде да си излея мъкошевлението *да, мъка+ въодушевление* .. 
Та, така де, очаквайте скоро, след като се сдобия с това бебче, да постна първото си ревю, което нарочно протаках, тъй като, хехех, исках да е по-специално. :D 
И да, това е може би най-краткият ми пост, но разнообразието е хубаво нещо.

Резюме на книгата:
 

ВАЛКИРИЯ. ДАРКЕСАТА. СТЕФАНИ. СВЕТЪТ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМ И ЗА ТРИТЕ. КРАЯТ ЩЕ ДОЙДЕ.

Войната между Убежищата беше спечелена, но не и без своите жертви. След загубата на Валкирия Каин, Скълдъгъри Плезънт е принуден да използва всички средства, за да открие и спре Даркесата, преди тя да успее да превърне света в черни безжизнени пепелища. Затова той събира екип от войници, ловци на чудовища, убийци, престъпници... и дори отражението на самата Валкирия, доказало убийствените си способности. Войната може и да е свършила, но финалната битка предстои. И не всички ще излязат живи от нея...


задушавам се.


вторник, 1 декември 2015 г.

Taylor Swift Book Tag

Здравейте и честит първи декември :D
Да, да, знам, че не съм поствала от 100 години, но ето ме сега.. тук.. представям ви първия си таг:


1.We Are Never Ever Getting Back Together - изберете книга или поредица, която сте били сигурни, че ще харесате, но след това сте искали да "скъсате" с нея - Поредицата "Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър.. първата книга наистина беше интересна, самият сюжет и историята ме впримчиха в мрежите си.. Бях сигурна, че и останалите книги ще ме развълнуват, но всъщност ми подействаха като приспивателно. #sorrynotsorry


2.Red - изберете книга с червена корица - "Елитът" от поредицата "Изборът". Роклята е разкошна, бтв :3

3.The Best Day - изберете книга, която ви кара да се чувствате носталгично. - "Тайната градина" на Франсис Бърнет - все още помня чувството, което изпитах, докато я четях.. невероятно силна книга, която подтиква към размисъл, но докосва и душата ти.. липсват ми изминалите дни ;/ *говоря като 90-годишна баба, рофл*

4.Love Story - изберете книга със забранена любов - "Полулош" - тази между Аналис и Натан. 

5. I Knew You Were Trouble - изберете книга с лош герой, когото сте обикнали - Вориен Скейпгрейс от "Скълдъгъри Плезънт". Въпреки че той е възможно най-комичният герой, който само мисли, че е badass <3 

6. Innocent - изберете книга, чийто край някой е съсипал за вас (издал е спойлери). - Отново поредицата "Изборът".. след първата книга една приятелка "неволно" ми каза, че Америка щяла да избере  Максън  пред Аспен.Мисля, че щях да си счупя клавиатурата в този ден. 
П.С Опасно е да се сполвайт книги на читатели маниаци. Може да откачат и "неволно" да ви убият. Само констатирам..

7. Everything Has Changed - изберете книга с герой, който претърпява много промени в характера. - Може би Кейти от "Лукс".. беше ужасно слаба в началото и това изобщо не ми харесваше.. докато към края вече се научи на някой и друг трик, започна да трепе арумианци и точките ѝ се вдигнаха. 

8. You Belong With Me - изберете книга, чието предстоящо издаване очаквате с най-голямо нетърпение  - Нужно ли е да казвам, че е "Скълдъгъри Плезънт: Умирането на светлината"  ?? Да не пропусна да спомена колко много измъчвах екипа на издателство Арт Лайн, докато ми отговорят кога излиза книгата.. 

9. Forever and Always - изберете любимата си двойка от книга - принципно не си падам особено по ship-ванията или поне за мен това не е най-важното в една книга/поредица.. Но може би Томас и Бренда от "Лабиринтът". 

10. Teardrops On My Guitar - изберете книга, която ви е накарала да плачете много - Тук две книги са в оспорвано съревнование.. затова ще ги напиша и двете - "Крадецът на книги" /Маркъс Зюсак/ и "Чудо" /Ар Джей Паласио/ . 

11. Shake It Off - изберете книга, която толкова много обичате, че не обръщате внимание на хейтърските коментари - Цялата поредица "Здрач". Не разбирам какъв е проблемът на толкова много хора с нея, но на мен ми хареса и то доста. :3 


петък, 20 ноември 2015 г.

10 random факта за мен (айде и аз...)

Здравейте :3
Днес е петък. И е време за нова публикация.. нямам идея за какво да пиша :D Затова просто ще постна 1О случайно подбрани факта за мен. Оригиналнича, знам.. 
Както и да е, let's begin:

1. Казвам се.. абе, това вече го знаете. Уча в професионална гимназия по строителство и архитектура в Стара Загора. 


Не искам да съм архитект. Тогава защо влязох тук? Ами, защото съм на мнение, че човек трябва да елиминира страховете си и да се опита да изглади недостатъците си. Или казано по-просто - да се занимава с това, в което не е добър. Мен не ме бива в чертането, почеркът ми понякога е меко казано нечетлив и мразя математика. И все пак имам амбиция, идеи за нестандартни сгради и искам да превъзмогна страховете си. 

2. Обичам да излизам като изрод на снимки с приятели. 
Клоунските физиономии с тройна брадичка и перверзна усмивка са ми любими.

3. Обожавам The Neighbourhood. 














Песните им ме карат да се чувствам сякаш съм в някакъв филм от 70-те-80-те и мога напълно да се потопя в миналото, забравяйки коя съм, къде живея и колко скапани домашни имам за следващия ден. Pure gold.


4. Имам youtube канал, където качвам клипове.. от време на време. Не, не влогове. Вижте сами:
https://www.youtube.com/user/MrsDreamerx/videos
Доста хора не разбират това мое хоби.. е, аз пък не разбирам тях, така че сме квит.

5. Интересувам се от:

  • езици - обичам немски, английският не ме вълнува вече...
  • психология - учим я от началото на тази година, но .. damn .. един от най-готините предмети. Просто обичам да бъркам в душите на хората, you know. Не с мръсни ръце естествено.
  • български и литература - мисля, че тук няма какво да добавя, роден читател съм, а за писател - работя по въпроса.
6. Като всеки нормален човек - гледам сериали. Малко са, но все пак:

    Teen Wolf - първият тийн сериал, който започнах да гледам. Началните сезони бяха по-скоро забавни, отколкото страшни, но все пак мистерията си я имаше във всеки епизод. А сега.. 5 сезона по-късно, сериалът евоюлира до изпълнено с хорър и кървища нещо, в което почти никой не остана жив. Yay. 

 Shameless US - this shit's crazy. Ако ви се гледа някой разпускащ и нецензуриран сериал, изпълнен с неочаквани обрати в един привидно обикновен живот.. този сериал е за вас. 

Sherlock - Това е един от онези сериали, които не те отпускат, а точно обратното - натоварват те, карайки те да обработваш куп факти, свързани с всеки заплетен криминален случай. Ehh, как да не го заобичаш! *Вмятам, че сериалът наистина си струва, подтиква те към размисъл, а Бенедикт Къмбърбач в ролята на Шерлок е просто уникален.*



  Mr. Robot - това е последният сериал, който гледах. Невероятно интересен, напрегнат, но и до някаква степен - депресиращ. Разказва се за хакер, който работи като обикновен техник, докато един ден не му се отваря възможност да промени живота си, а и целия свят. Наистина е вълнуващ, но го препоръчвам само на хора, готови да се потопят изцяло в дълбините му, защото мен лично не ме остави два дни. Познайте защо имах 4 на теста по математика след това...



7. Имам някаква мания, когато си пускам песен или въобще звуков файл, винаги Volume-а трябва да е на кръгло число или на такова, завършващо на 5. Може да е на 10, 20, 50, 65, 95, но никога на 23, 54, 32 например. Подлудява ме.

8. Мразя шушлик. Шушликови якета, тапицерии, панталони. От малка ги ненавиждам.. а диванът ни доскоро беше с шушликова тапицерия. Представете си през какво съм преминалава every single day. :D 

9. Имам способността добре да преценявам хората около себе си. 
Мога да определя идеалната професия за всеки от тях и да изтъкна положителните и негативните им черти. Умея да откривам слабостите им, както и да им помагам при превъзмогването им. Споменах ли, че една от професиите, които искам да практикувам, е психолог? Не? Вече знаете.

10. Когато харесвам някого, мога да се превърна в Агент 007 за отрицателно време. 

Леле.. отне ми повече време, отколкото предполагах. А имах и други планове :D Дано постът да ви е харесал до някаква степен. Можете да оставите коментар с мнение или каквото вие прецените.. :D Лека вечер и до скоро! 



събота, 14 ноември 2015 г.

Еба си и емоциите...

Излизам от апартамента. Обръщам се да заключа вратата, а горчивата миризма на тютюнев дим ме блъсва в лицето. Моментално врътвам ключа и бързам да се изнижа по стълбите, без да прикривам отвратената си физиономия. Съседите ми са кошмар. Самият факт, че помирисвам тютюнев дим през скапаната им двойна желязна врата, говори много.
Така започва денят ми и аз вече знам, че няма да е особено сполучлив. Но не съм тук, за да ви разказвам за ежедневието си. Това не е дневник. Тук съм, за да ви споделя как се справих с проблемите, които увиснаха над главата ми като секира същия ден. И изобщо.. как осъзнах, че те не са вредни за нас.

Всеки човек реагира по коренно различен начин на новопоявили се проблеми. Някои започват да се ядосват, други се затварят в себе си, трети плачат, а понякога - и трите наведнъж. 
Но нека ви покажа нещо. 
Ние учим за устройството на животните и хората, но не и за това на.. проблемите.
Според мен всеки проблем е съставен главно от две части- кожа и скелет. 

Кожата на проблема са емоциите. Ние несъмнено преминаваме през различни емоции, когато отнякъде ни връхлети привидно неразрешим проблем. 

Примери:
Мери се чувства огорчена, защото най-добрата ѝ приятелка я пренебрегва заради момче.
Боби се чувства ядосан, защото съучениците му говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се чувства тъжен, защото се скара с майка си и не си общуват.

Ние всички чувстваме. И няма нищо лошо в това. 
Но понякога емоциите са кофти тръпка. Вмъкват се в главата ти и те карат да премисляш случващото се отново и отново.. като стара плоча, която продължава да се върти и върти, докато накрая.. ти самият превъртиш. 
И точно затова трябва да се отървем от тях. От кожата на проблема. От драмата, която сами си създаваме и от решенията на проблема, които деликатно оставяме да профучат покрай нас. 

Скелетът на проблема е самият проблем. Разбира се, нищо не е толкова просто. Ако проблемите си нямаха кожа, нямаше ли да е просто твърде лесно да си седнем на задниците и да измислим решение за тях? Нали е задължително първо да изплачем един водопад сълзи, после да изпочупим малко техника за 1000 лева и след седмица да започнем да мислим обективно(?) Просто така е устроена психиката ни. И все пак можем да я променим с малко повече усилия.
Ето как изглежда скелетът на по-горните проблеми:

Най-добрата приятелка на Мери я пренебрегва заради момче.
Съучениците на Боби говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се скара с майка си и не си общуват.

Това е единственото "опростяване", което ще ви трябва в живота. А не ..
The real bullshit.

Включването на уравнения в поста ми значително понижи нивото ми на щастие с 50%.

Стремете се да пренебрегвате негативните емоции. Знам, знам, че е трудно. Но проблемите са налице. Няма да се справите с тях скоро, ако не се захванете незабавно  с измислянето на решение. Те ще ви тежат, ще ви задържат надолу като котва, а вие ще продължавате да ги преживявате и да преминавате през тях over and over again. Това ли искате? 
 Разбира се, че не. Освен, ако не сте мазохисти. (като един мой съученик) *no comment
Станалото е факт, спрете да го обмисляте и оголете скелета на проблема. 

Чувствате се ужасно, надеждата ви е изгубена, ядосвате се на шефа си, задето ви е уволнил след толкова години усърден труд... Опростете. 
- Шефът ви е уволнил след толкова години усърден труд.

Не можете да промените настоящето, но можете да промените бъдещето си. Потърсете си нова работа, спрете да мислите за предишната, и без това вече e било време животът ви да поеме в нова посока, мислете позитивно. 
Освен това аз вярвам, че животът ни е предначертан със самото ни раждане и всичко, което се случва в него, е преднамерено. Като читател на читател ще ви посъветвам да вземете предвид съдбите на героите от книгите. Не преминават ли и те през куп изпитания? Защо авторите просто не напишат книга, в която героите са щастливи през цялото време, наливат се с шампанско и карат модерни коли? Е, не знам за вас, но аз не бих чела толкова безинтересна книга. Затова бъдете благодарни за трудностите си в живота, защото те ви изграждат като характери, те ви каляват, правят ви по-силни и ви научават да се справяте с всичко. Един ден просто ще се обърнете назад и ще си кажете... "Еба си." 
"Всяко зло за добро" е българска поговорка, която абсолютно винаги е повдигала духа ми и.. наистина действа. Сегашното ви положение е дъска, върху която не е писано с перманентен маркер. Изтрийте и започнете отначало.


14.11.15
В.Д.М





петък, 6 ноември 2015 г.

Коя съм аз и какво чета? *крайно време беше*

Здравейте, книгоманиаци :D
Днес реших да ви споделя повече за предпочитанията си, относно книгите, тъй като смятам, че е редно :D Мисля, че дори не съм се представила. Да, определено не знам как се води блог. Ще моля да ме извините и без повече увъртания:

Какво чета и имам ли си име изобщо?


Ами, да. Казвам се Вероника и съм от града на липите. Ха, познайте, де. Да, Стара Загора. На 15 години съм и си нямам представа как се води блог. Но вие вече сте наясно с този факт. Зодия дева съм, което за мен е важна подробност, тъй като разкрива множество подробности за характера ми като.. безнадеждния ми перфекционизъм и маниакалната подреденост. 
Имам навика да анализирам хората още при запознанството ни. Понякога те се учудват от нещата, които знам за тях, тъй като не си спомнят да са ми ги споделяли. Е, не са наистина. *creepy enough* 
Не обичам котки. Кучетата са ми слабост. Държа на лоялността и готовността им винаги да защитават стопаните си. Нещо, което котките не умеят. *стопаните на котки да не ми се сърдят*
 *котките са сладки, kinda* 

Саркастична съм. Обичам да пиша на различни философски и не толкова философски теми. Започнала съм и някои по-големи проекти, но училището ми отнема от времето. *традиционното оправдание, знам*
Е, стига толкова с тези простотии, нека да си говорим за КНИГИ

Чета от първи клас и съм минала през различни фази. В началото разлиствах страниците на кратки приказки, след това преминах към фентъзи новели, по-дебели романи, ХАРИ ПОТЪР, който напълно промени светогледа ми. Все още искам да уча в Хогуортс, ама няма. Ако тръгна да се блъскам из разни стени, най-много да получа мозъчно увреждане. :(
И какво чета сега? - Всичко.
Трилъри и криминалета, по-рядко фентъзи, един-два пъти съм чела книги на Хорхе Букай, young adult, книжки с илюстрации, don't judge me, "Дневникът на един Дръндьо" реално може да бъде четена и от 45-годишни възрастни. I think (?)


Най-любимата ми поредица на всички времена, която е несравнима.. с нищо четено от мен досега, е ...
*барабани*
*още барабани*
СКЪЛДЪГЪРИ ПЛЕЗЪНТ, ДЕЙБА! 
the. best. shit. ever. 



Погледнете тези корици.... Получавам оргазъм само докато ги гледам. А когато чета...
Не, просто Дерек Ланди е един невероятен писател. Мога да ви говоря много за поредицата, но тъй като е любовта на живота ми, предпочитам да създам отделен пост за нея. И ще ми мърморя много за нея, оки? Да не говорим, че следващата книга ще излезе в началото на декември и определено трябва да се заснема как правя шпагат и кълбо във въздуха от щастие :D
Та, стига съм ви дърдорила, мисля, че вече знаете повечко за мен, ако ли не.. ще научите впоследствие. :)
Надявам се да проявявате интерес към публикациите ми и да оставяте по някой и друг коментар с вашето мнение и.. така :D
До следващия пост!

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Знаменца и патриотщина?

Днес, в този късен час, реших, че искам да ви споделя една моя импресия, която написах, след като събрах някои впечатления от футболен мач, на който ходих. *Не че съм най-големият футболен фен, но винаги е готино да гледаш батковци, кхъм*
Ех, тези знаменца..
Притаявам дъх и го сдържам в тръпнещо очакване. Тълпата скача на крака и изстрелва мощна вълна от одобрителни викове, насочена към стадиона. Знаменцата се развяват яростно във въздуха, гърлата се раздират като на множество изгладнели за победа лъвове. Феновете подхващат огромно българско знаме, което плавно минава над главите ни, обвивайки ни в пашкул от благоговение. Вълнението ескалира. Пред очите ми избухват трита цвята бяло, зелено и червено. Ръцете ми са зачервени и пулсиращи, поради неспирното пляскане. Поглеждам към агитката. Прилича на клетка, в която са затворени хищници. Желанието им: - да извият решетките, достигайки до бленуваната славна победа. Момчета и момичета, млади и стари скачат почти до небето, а капчици пот обливат челата им, блестейки като кристали под лъчите на залязващото слънце. Вечерта е приятна и прохладна. Тъпанът отново отеква в ушите ми. Очите ми не се отлепят от малките човечета, тичащи по огромната зелена площ. Сърцето ми тупти, заплашвайки да изскочи, докато нова, непозната емоция се влива в кръвта ми, опиянявайки ме като наркотик. Неописуемата тръпка ме издига до непознати за мен висоти.

Ето го: толкова близо и толкова далеч. Вратата е разтворила широката си паст, но пред нея снове вратар така, както Цербер пази портите на Хадес. Погледът ми неволно се плъзга по таблото с резултата. Остава само още една минута, за да обърнем играта в своя полза. Внезапно биенето на тъпана секва. Всички затаяват дъх, времето сякаш се забавя, докато топката се носи устремено като на забавен каданс към вратата. Множество юмруци се понасят към въздуха, надеждата е извадена от кутията на Пандора, сплотявайки ни в едно цяло. Внезапно всички издишат притаения си дъх, пламъкът в очите им угасва за секунди. Топката победата ни е в ръцете на вратаря. 10 668 души замират под знака на предстоящата загуба. Голяма част от тях просто стават и се изсипват от стадиона като кутия с бонбони. Тъпанът е онемял. Изтичат последните секунди от шанса ни за победа. Механично се надигам на крака и се понасям след гъстата тълпа разотиващи се фенове.
Докато вървя, усещам, че газя през килим от доскоро извисяващите се над главите ни български знамена.
 Учудващо как българите сме готови да извисим родината си, когато има шанс да победим в определена сфера, и да я принизим също толкова бързо, когато на повърхността изплува загуба. В момента мога да опиша тази българска патриотщина единствено катопотъпкана от безброй подметки.

Речник: патриотщина; същ. нар.; ж.р; ед.ч
фалшив патриотизъм, проява на изменничество спрямо родните ценности, симулиране на обич към отечеството

П.С "патриотщина" е реално несъществуваща дума;


дата на написване: 26. 05. 15. г / Стара Загора /