събота, 13 май 2017 г.

Какво пиша в последно време?

Здравейте, хора!
Скоро осъзнах, че не съм поствала нищо, свързано с писане и новелата, която завърших миналата година, та...днешната публикация е посветено именно на тези неща. :)

Ще започна с конкурса за писане на есе "1000 стипендии", в който участвам за трета година подред. За първи път ми беше толкова трудно да си избера тема, но накрая все пак се спрях на "Отворих книгата на страница 84 и...". Нестандартна е и определено предоставя доста възможности - стига да знаеш как да се възползваш от тях.
Brainstorm-вах поне две седмици, скчайки от идея на идея с мисълта, че всяка следваща е по-добра от предходната - което си е вярно. Това беше първият ми опит да пиша т.нар. "художествено есе" , за което дори учителката ми по български не бе чувала. Shout out to Александър, който ми помогна да си изясня значението му и дори критикува крайния резултат. You're awesome, man! :)
След усилено писане по цял ден и трескави промени в последния момент, пуснах есето си в деня на крайния срок - 18-ти април 2017-та - и съм доста доволна от начина, по който се получи, както и от факта, че поех риска да изследвам непозната за мен територия. :)

Сега да си дойдем на думата.
През януари прочетох първата чернова на новелата си, но като начинаещият писател, който съм, пропуснах да си водя записки и накрая просто нямах идея откъде да започна с редактирането. Доколкото се бях информирала, втората чернова е нещо като..."get your shit together" - фаза, през която оправяш структура, махаш излишни герои, задълбочаваш развитието на важните персонажи и правиш промени в сюжета - включително откриване и коригиране на дупки в него. Та, ако не друго, поне бях усетила колко плоски и нереалистични са героите ми, та си намерих Е-книга в нета, посветена на Character Development и се захванах за работа.
Две седмици отговарях на дъъълъг въпросник, относно главния си герой, с цел да го опозная така, както и майка му не го познава. Кой да знае, че тези неща се правят преди да започнеш да пишеш! Well, obviously, not me!
Та, така де, едва преди седмица препрочетох новелата и този път си записвах всичко, което просто не става. На този етап най-големият ми проблем с историята е, че се поглъща твърде лесно и действието се развива с главоломна скорост - like, slow the fuck down, girl!
Хубавото е, че идеята все още ме привлича, главният ми герой е супер, но все още не знам какво да правя с героинята. Самата цел беше да е дразнеща (поне в началото), но както знаете, има дразнещи герои, които обичаш въпреки чудатите им характери (или заради тях), но има и други, които са просто паразити и...дразнят! Нищо друго! Не са божествени и невероятни в своята дразнещост! Тя е от тях. Ъгх.
Вчера започнах да пренаписвам първата глава и, както изглежда, няма да има нищо общо с предишния вариант. Целта ми е да завърша втората чернова до края на юни. Пожелайте ми късмет, хора! Ще ви държа в течение и другият път може да снимам и таблото си с новия outline в прогрес. ;)
Писах и някои кратки истории, но все още не съм ги редактирала. Винаги ми отнема толкова много време, че не мога да се наканя да седна и просто да отделя 2-3 часа на това. ;/ Ще го направя все пак, но в момента не е толкова важно.

Оф, чуек!
Та, това е от мен за днес!
Надявам се постът да ви е харесал и...приятен уикенд! 😁

15.05.17 
UPDATE: плановете се променят, историята се променя, нека забравим за крайния срок, който си поставих, защото е буквално невъзможно. :D 

петък, 5 май 2017 г.

we were the kids who...

We were the kids who would dance in the dark in magic circles,
while waiting for the moon to enlighten us about the great truths in life,
we were those who would stare at each other as we’re in love,
but if anyone asked us, we would've absolutely and utterly denied it.
We would share small innocent kisses and even lay down next to each other,
In a bed of roses and moonlight, as mosquitos fly above us,
And the stars share their secrets, bringing us close to each other
As if it is a great sin to love the person who makes you burst into laughter.
The person who frees you and makes you feel fearless, as if you’re ready to
defeat dragons with a wooden sword and rise above your demons.
We were the kids who would make dream-calendars, just because we
secretly didn’t want to be separated even in our sleep,
Making promises to meet in the grayish dreamland streets,
which we’d  never keep.
We were in love and we knew it.
But if anyone asks us, we would absolutely and utterly deny it.



събота, 15 април 2017 г.

музикално #3

ABSOLUTE FAVES 
MARCH-APRIL 2017

абсолютна любов за тази песен и уникалния глас на изпълнителя 😍


😊👐🏼

you got me, you got me good!




(https://www.youtube.com/watch?v=9_psQnb6dd0 оттук започна всичко 😍😍🔥)


една доста нестандартна песен (наскоро открих групата и имат някои добри попадения)


обичам тази песен, so much energy, so much sexiness 😁


тази я "открих" днес, след като изгледах новия клип на SKAM...супер свежа, носи ми приятно настроение ии май я слушах около 500 пъти 😊💙


стара нова обсесия 😁🔥


aaand the end (for now)

Светъл празник на всички! 🙏🏼🙏🏼😊

вторник, 11 април 2017 г.

"Пасажер" от Александра Бракен

"В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега."

Предупреждавам всеки, който е тръгнал да чете това ревю - няма да си поплювам, няма да се свеня. Дори няма да го редактирам особено. Като за човек с Меркурий във везни, сама се учудвам на овенското звучене. 
И така.
Книгата не ми хареса. 
Сега ще обясня и защо, разбира се, като забележете, че "недостатъците", които ще изтъкна, са такива за мен. За вас може и да не съществуват.
Започвам с това, че...цялата новела не е нищо особено. Окей, пътуване във времето - яко! Да, ама...не мога да разбера защо почти всички автори на YA новели зарязват сюжета си, за да развият любовната история? Схванахме, "на нашата възраст се появяват първите увлечения", време е да ви опишем в 10 страници как Николас и Ета си смучеха лицата, дишаха тежко и...Опа! Докосваха се съвсем "случайно"! На кого ги пробутват тия?
Не искам да обиждам почитателите на този тип съдържание в книгите, но в момента говоря за себе си. А на мен...откровено казано не ми харесва. Та, така де, идеята за пътуване във времето сама по себе си не е оригинална, но комбинирана с останалите компоненти, доби голям потенциал да се превърне в нещо страхотно, ако авторката си изиграеше добре картите.
През първите 200 страници супер много се кефех на Ета, която ми се видя добър пример за силна героиня с типичните смелост и блабла, но също така участваше в доста оригинални сцени, особено там, където защити Николас пред онзи батал, който тръгна да го обижда за цвета на кожата му - там просто много ме зарадва и нямаше как да не ѝ се възхитя. Николас също - да, до известна степен ми напомни на друга такава новелка - "Веровешица" по мечтата му да си има кораб и бам! Идва Сафия, любовта на живота му, която той отблъсква, и с която се държи студено - абсолютно същият сценарий и тук. Та, така де, Николас ми хареса като персонаж, хареса ми и начинът, по който се развиваше връзката им в началото - без да се бърза и без да се съсредоточава фокусът единствено върху нея. 
Почитателка съм на стила на писане на Бракен в началото - метафоричен, оригинален, приятен изказ, с леката забележка, че тук-таме се срещат наречия, чрез които описва действието. Като педантичната дева, която съм, и като човек, който се опитва да избягва наречия в собственото си творчество, ще спомена, че оттам нататък всичко започва да щъка от наречия. Някои изречения направо звучат комично. Пример: "Ета въздъхна разтреперано". Yeah right. Ще платя 5 лева за демонстрация на тоя номер.
Това настрана. Да видим какво се случва с любовната връзка. Ooh!
Това, което в началото е имало потенциалът да бъде нещо красиво и ново...сега е шит! Сега е тотален. шит! Има един етап, през който почти нищо не се случва, и авторката, разбира се, решава, че това е най-подходящото време да остави тия двамката да се опипват, но да се преструват, че няма нищо между тях, а накрая да се нахвърлят един върху друг и след това отново да се отдръпнат. Звучи ли ви познато? Мда, на мен също.
Може би аз съм сбъркана. Може би някой в момента казва "Е, какво лошо има в това? Все пак четеш тийн книга, какво очакваш?". Ами, какво да ви кажа, хора, продължавам да очаквам нещо НОВО! Защото пазарът прелива от нови заглавия, но от нищо НОВО! Напипахте ли иронията? И е супер тъпо, понеже "Пасажер" е книга, която получи огромен feedback в Америка и хората така доста я харесаха...абе, вдигна летвата високо. А се оказа една от многото риби в морето. Редки са случаите на нещо наистина оригинално. 
Меко казано не ми пукаше за почти никого от героите - освен за Алис и за Николас. 
Диалозите не ми допаднаха - сухи и безинтересни. Нямаше достатъчно хумор за моя вкус, а битките, когато въобще имаше такива, също не ме накараха да тръпна от напрежение. Както, междувпрочем, всеки от plot twist-овете, които просто минаха пред погледа ми като товарни влакове, и не се спрях по-задълбочено на никой от тях. 
Горката книжка. Чашата ми с търпение към този жанр, като цяло, преля и тя се оказа на грешното място (в ръцете ми) в грешното време. 
Затова не казвам на никого да не я чете или пък да я чете - всеки сам да си прецени. Ако не сте се пренаситили с такъв тип сюжети, чете ви се история за пътуване във времето или чисто и просто обичате сладостта на романсите в YA новелите...дайте ѝ шанс.

И така. 

Искрени благодарности за всички предоставени възможности от издателство Егмонт, както и за коректността и доброто отношение! Беше удоволствие. :) 

петък, 7 април 2017 г.

sometimes you just gotta let go :)

Ние, хората, имаме една супер "специална" способност да оставаме във връзки и да поддържаме взаимоотношения, които отдавна не ни носят нищо. Не изваждат най-доброто от нас. Повече ни нараняват, отколкото ни ощастливяват. Това, разбира се, само поставя началото на изпит, чиято единствена цел е да ни научи на нещо. 
Да пуснем тези хора да си отидат от живота ни.
Толкова простичко, yet толкова трудно за изпълнение. За някои "да пуснеш" е еквивалентно на "да се откажеш от играта, проявявайки слабост", но така ли е наистина? 
Защото да пуснеш човек, когото все още обичаш (или към когото си привързан), да си отиде, е сила. Това е проява на любов към себе си и затвърждаване на собственото ни право да сме щастливи. Ако този човек ни е счупил или продължава да ни нанася щети с всяка дума, която изрича, или с нещата, които прави, то...няма смисъл. Няма развитие, няма промяна. А хората се нуждаят от това да се променят с всеки изминал ден, да откриват нови и нови скрити съкровища в самите себе си. Предизвикателството в случая е повече от ясно - да пуснеш човек, който не те обича, и по този начин да заобичаш себе си. Да осъзнаеш, че си достатъчен.
И тук искам да вметна, че понякога е трудно да различиш кога един човек те обича по "здравословния", чист начин и кога е обикновена проява на егоизъм. Когато обичаш някого истински, се радваш на щастието му, независимо от това, че ти не си причината за него. Останалото е някаква тъпотия от рода на "това си е моята играчка, разкарай се" и човек не съзнава, че това не е игра и този срещу него не е никаква играчка, а личност, която има правото да се развива и да открива нови хоризонти пред себе си. 
Естествено, няма нищо лошо в това да правиш компромиси и да дадеш някой и друг шанс. Но забележиш ли, че действията и думите на човека срещу теб се разминават, пусни. Той не те уважава, но ти избираш - можеш да уважиш себе си и да го оставиш. А можеш и да буксуваш на едно място във връзка, която те изцежда по всички възможни параграфи. 
Какво ще стане, ако не пуснеш?
Не Апокалипсис. Не земетресение. По-лошо - Вселената ще се намеси за кой ли път, като с всеки следващ ход от нейна страна, ще ти става все по-трудно да останеш във въпросната връзка. Човекът срещу теб ще те наранява все по-дълбоко, ще те предизвиква..."Хайде, де. Откажи се. Откажи се от мен, ако ти стиска." И именно това е посланието на Вселената да действаш, да не чакаш, защото да, възможно е да продължиш да си стоиш на същото удобно местенце - трон, покрит с тръновете на фалшивата "любов", но по този начин блокираш възможностите си за развитие, за срещи с нови хора и нови изживавания, които носят в себе си частици от теб. Частици, до които все още не си достигнал. 
Но така или иначе този урок ще си го научиш. Твоят избор се състои в това да прецениш дали искаш да е по лесния, или по трудния начин. За Вселената е без значение. Понятията "добро" и "зло" съществуват в нашия свят, защото ние сме си ги създали, водени от субективизъм и неосъзнатост. На едно по висше ниво обаче има само научени и ненаучени уроци, които ще бъдат предадени.
Ироничното е, че оставайки в токсична връзка, и двете страни се нараняват взаимно. Например, вашият партньор може да е до такава степен привързан към вас, че да не ви оставя възможност да дишате, докато свободата и личното пространство може да са ключови за щастието ви. Сега някой ще каже: "Защо въобще би се вързал за такъв човек, ако те задушава?". Нали, донякъде е нелогично, но истината е, че в началото на всяка връзка човек идеализира този срещу себе си и е склонен да пренебрегне недостатъците му. Да не забравяме, че и двамата проявяват негативните си черти сравнително рядко и сякаш влиянието им не е толкова осезаемо. Тогава, човек се чувства щастлив, обича и израства благодарение на дребните спречквания, които тези различия може да пораждат. Когато тези конфликти се задълбочат обаче и изглежда, че въпреки усилията ви, везната няма никакво намерение да се балансира...Тогава, е време да помислим. И не само да помислим, а да действаме. Да говорим. Ако по някаква причина това не е възможно - да предприемем някоя по-сериозна стъпка. Като например тази, на която е посветен целият пост. 

Отклоних се. Главната ми мисъл беше, че се наранявате един друг, понеже:
  1. вие сте наранени;
  2. оставяте другия човек да се привърже към вас още по-силно, което единствено ще засили интензитета на болката впоследствие;
  3. в конкретната ситуация с обсебващия ви партньор/приятел най-големият минус е, че такъв тип човек има проблем със себе си. Или по-точно - със самочувствието и самооценката си. Единственият начин той да разбере, че може да живее/диша без вас и да заобича повече себе си, е да го пуснете първи да намери себе си. Да го удари тази шокова вълна на болка, която е може би най-отрезвяващото средство. И след като отмине (дори да е след месеци), ще види, че е оцелял. Представете си колко добре ще се почувства! 
Нима искате да го лишите от подобен урок? Това не е ли егоистично и противоположно на любов към него? Това, което няма да ми омръзне да повтарям: той ще научи урока така или иначе, но въпросът е "как". 
И сега у мен се поражда един въпрос...какво, ако причината да не пускаме хората да си отидат, е именно защото ни е страх да гледаме как този, който ни е бил толкова близък някога, бавно, но сигурно си стъпва отново на краката? Какво ако мисълта, че той ще се справи без нас, ще се смее без нас и отново ще изпитва щастие, без ние да сме причината за него, ни кара да се страхуваме и да се съмняваме в собствената си стойност? Искам да бъдете честни със себе си и да си зададете този въпрос, защото е важен. И ако отговорът е "страх", то връзката е обречена на провал при всички положения, но означава и, че вие имате някои аспекти на характера си, по които да поработите. 
Е, в крайна сметка, както казва един герой от "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски: "Ние приемаме любовта, която мислим, че заслужаваме.


"I long to hear your voice, but still I make the choice to bury my love for you." 

Благодаря, че прочетохте този дъълъг пост! 😁  Надявам се да съм помогнала по някакъв начин на някого или най-малкото - да ви е било интересно. Коментарите, както винаги, са добре дошли. :) 
Това е от мен засега и...до следващия път! 

вторник, 4 април 2017 г.

Какво ще правя с блога?

Здравейте, хора, надявам се, че сте добре. :)
Днес...сме се събрали в този полумъртъв блог (10+ точки извратеност за този, който прочете "бог") , за да обсъдим няколко важни въпроса.

Тъй като, както вероятно сте забелязали, не съм публикувала нищичко от два месеца, това е знак, че е време за промени.
Първо, не мисля, че блогът ми ще бъде с главна насоченост "книги", както (не) беше досега. хд Последните ми постове са по-скоро на random, life topics и тук-таме се среща нещо книжно...За капак на всичко включваме и факта, че съвсем скоро ми предстои да напиша последното си ревю за издателство, което допълнително ще намали броя на този тип постове. Така че...вероятно вече дори не принадлежа към групата на "буук блогърите", но това е без значение.
Второ, от днес натататък съм супер random блогър и общо взето, можете да очаквате постове, свързани с всичко, което ме вълнува в момента, и ми се е сторило добра идея да го споделя с вас. Бих искала да публикувам по нещичко през 4 дни и може би ще обновя дизайна, понеже настоящият ме потиска по някакъв начин.
Общо взето, е това. Ще се опитам да не оставям блога да "пресъхва" отново, понеже писането тук ми носи удовлетворение, а и е най-доброто място, където мога да излея мислите и емоциите си.
So, peace out и до следващия път! 🦄



четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Skam Book Tag


Здравейте, хора! Надявам се, че сте добре. :)
Днес съм развълнувана да споделя с вас един страхотен таг, свързан с любимия ми сериал - SKAM. Заимствах идеята от ето тук , но понеже исках да я претворя до известна степен, реших  за категориите да използвам момчетата. (Най-малкото защото не заслужат да ги пренебрегваме.) Част от характеристиките съвпадат, понеже някои от героите споделят доста общи черти (Sana/William) , но други са съвсем "нови".
Тагвам Руми, Мишо и Натали, които също като мен обожават сериала. Можете да използвате този или оригиналния вариант на тага. Важното е да се забавлявате! :)

Isak Valtersen - любимият ти герой, който преминава през огромно личностно израстване 
Тук ще посоча Вин от трилогията"Мъглороден" на Брандън Сандърсън. Героинята премина през огромни премеждия, докато се научи да се доверява на хората (дори на тези, доказали, че го заслужават). Вин опозна най-различни страни на характера си и в повечето случаи сама беше учудена от находките, на които се натъкна. Научи смисъла на любовта и се сблъска с уязвимата си, нежна половина...Но се превърна и в безмилостен боец, умел стратег, който не прощава на дръзналите да наранят близките ѝ.


Even Bech Næsheim - любимият ти герой с ментално заболяване
Може би биполярният Пат от "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик. Героят ме спечели със упорития си, целенасочен характер, както и с израстването си като личност от началото до края на книгата. Почувствах го близък, реалистичен главно защото правеше грешки и сякаш му отне цяла вечност да осъзнае къде са корените на щастието му, но важното е, че успя. Доволна съм от завършека на книгата и от това, което Пат науч,  а именно - понякога е по-добре да пуснеш, отколкото да държиш до самия край, наранявайки себе си.

suuuuunshinee *-*
Jonas Noah Vasquez - любимият ти герой, който държи силно на приятелите си 
Сещам се за един очарователно срамежлив герой с добра душа, който помогна на приятелка да научи целия материал за изпита, който трябваше да вземе, непосредствено преди него. Герой, принудил се да излиза с момиче, което дори не харесва, само защото не знаеше как да й го каже, без да нарани чувствата й. Това е и същият персонаж, който беше неотлъчно до свой приятел с разбито сърце, и дори натупа здраво група момчета, които заплашваха да сторят същото с него. През цялото време този герой имаше най-голяма нужда от подкрепа и отдушник за чувствата си, но предпочете да слага усмивки на лицата на останалите и да се стреми да ги ощастливява дори когато самият той не е щастлив. 
Някои от вас може би се досетиха, а други - не, но това е Чарли от "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски. Силно ви препоръчвам книгата - ще ви научи на толкова неща, колкото сте готови да отнесете със себе си след отгръщането на последната страница.



William Magnusson - любимият ти badass герой със златно сърце
Преглеждам GoodReads списъка си с прочетени книги и се натъквам на може би най-подходящият за тази категория герой - Уве от "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман. В началото на историята той е стар мърморко, който критикува всичко живо и неживо, педантичен е до ниво на болезненост и би бил първият човек, гласувал 'за" премахването на uplifting цитатите от рода на "Намери красотата в малките неща", ако имаше таква кампания.
Уве в края на историята е всъщност Уве в началото...началото на живота си. Преди да щракнат десетките катинари, оковаващи сърцето му във вериги с цел да го предпазят от ново нараняване. Преди да изгуби онези хора, преди да го обземе чувството за бепомощност и липса на желание за борба. Преди героят да бъде принуден от живота да носи маската на същия онзи стар мърморко, когото споменах в началото. Винаги е така, винаги е това. Защитният механизъм, заблуждаващ хората, че е част от същността ни, че винаги сме били такива. 
Чрез Уве авторът ни доказва, че е наш дълг поне да опитаме да извадим отново на показ доброто у тези хора, отключвайки ключалка по ключалка, смъквайки верига след верига. Дори не е нужно да изкачваме Еверест или да търсим перо от феникс.
Достатъчно е само да сме добри. 




Christoffer Schistad - любимият ти герой, който обича да си навлича неприятности
Тук списъкът би бил твърде дълъг, защото, да си признаем, във всяка YA новела или фентъзи роман има поне един-двама герои, които си просят боя редовно и обикновено си го получават. Ярък пример за такъв персонаж е Дароу от "Червен изгрев" на Пиърс Браун, който през цялото време вземаше възможно най-откачените и дръзки решения; измисляше най-рискованите планове и неведнъж беше на крачка от смъртта заради самоубийствени си наклонности. Точно с този свой нрав ме спечели...Което, предполагам, говори много за мен. xD 




Eskild Tryggvason - любимият ти герой, чиято мисия е да се грижи за всички останали
Джулиън Блекторн от "Лейди Полунощ", oh my god. Това е едно от основните качества, които му приписвам - грижовен. Тъй като още от ранна възраст съдбата му е отредила да се грижи самичък за братята и сестрите си, Джулс усвоява започва да се отнася така с всички хора, които обича, не само със семейството си. Искрено се възхищавам на начина, по който психически и физически понася огромната отговорност, която носи.
винаги загрижен! <3

Magnus Fossbaken - любимият ти герой, който най-добре знае как да те разсмее
Куентин Якобсен от "Хартиени градове" на Джон Грийн е добър пример за такъв герой, но списъкът далеч не се изчерпва само с него. И понеже аз не мога да направя таг, без да спомена любимата си поредица, ще посоча Скълдъгъри Плезънт, Валкирия Каин, Флетчър Рен, Вориен Скейпгрейс и Финбар Ронг...Всички са от поредицата "Скълдъгъри Плезънт", защото (не знам за кой път го казвам) Дерек Ланди умее да създава саркастични герои със страхотно чувство за хумор и харизма, които няма как да срещнете никъде другаде.
Към тази категория принадлежи и Магнус Бейн, защото...еми защото е Магнус, бе. хд



*** 
И така, това беше от мен за днес. :) Беше приятно отново да се върна към любимите си герои и от сериала, и от книгите. <3 Ако по някаква причина все още се чудите дали да дадете шанс на Skam...надявам се, че тази богата палитра от герои ще сложи край на колебанията ви. 
Приятен остатък от деня и до следващия пост!

понеделник, 30 януари 2017 г.

няма време за самоунищожение;

30. 01. 2017 г. 
17:55 h
basically me, trying to figure out how to live "properly"
Бях подготвила един пост, обобщаващ какъв беше януари за мен, а именно - изпълнен с апатия и self destructive thoughts, но след като мислих твърде дълго по въпроса как да започна и се чувствах кофти за себе си, си казах - you know what? screw it!
Живея в измерение, в което мислите ми определят реалността и за пореден път си напомням, че място за самосъжаления и драма - няма! Живея един живот като Вероника Димитрова Митрова, смятам, че знам с какво искам да се занимавам до последния си дъх и единствените прегради са тези, които сама поставям пред себе си. 

И точно сега е моментът да си простя.
Прощавам си. Прощавам си, задето водих война със себе си. Стига, развявам бялото знаме и искам мир. Прощавам си, задето на моменти се разочаровах от това, което съм, и си казвах, че няма смисъл. Има смисъл. Ти имаш смисъл, повече, отколкото можеш да предположиш. Прощавам си, задето едва не разруших едно истинско приятелство и се моля единствено този човек да може да прости на мен. Прощавам си, задето се изолирах от всичко и всички, затваряйки се в най-тъмното подземие на съзнанието си, където светлината не прониква отникъде, а подът е студен и пропит от влага и мухъл. Добрата новина е, че с присъствието си осветих дори и това зловещо място. Прощавам си, задето не правих това, което обичам. Прощавам си, задето почти до последно не можах да въведа ред в мислите си. Прощавам си, задето оставих неразказаните истории и ненаписаните думи да ме разяждат отвътре, избутвайки ме на ръба на безсилието и истерията. Прощавам си, задето се опитах да си налагам контрол там, където имам нужда от любов. Прощавам си, задето мислих твърде много, а действах твърде малко.
Прощавам си, задето през янаури не успях да намеря нужния баланс.
Прощавам си.

И след тази изповед се чувствам по-чиста, по-щастлива и по-подг...Като се замисля, не. Майната й на подготовката. Поне веднъж ще забравя за девешката си природа, обичаща непрекъснато да анализира, и ще действам.
Точно така, ключовата дума на февруари е именно действие. Приключвам този пост с един трак, който ме настройва на "мечтателска" вълна, и ви пожелавам приятен остатък от деня! :)



събота, 14 януари 2017 г.

"Целувка в Ню Йорк" от Катрин Райдър


"Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса."


Запознаваме се с Шарлот и Антъни - двама непознати, споделящи обща съдба - и двамата са зарязани от партньорите си точно преди Коледа. Подобен "подарък" е по-зле и от това да те изненадат с мини Дядо Коледа с клатеща се глава или карта за фитнеса.
Това, което впоследствие преобръща животите им обаче, се оказва една книга със съвети и 10 часа на разположение.
През цялата новела атмосферата беше пропита с позитивизъм и топлина, идеална за студените зимни дни, която сякаш шепнеше на читателите, че всичко ще бъде наред. Щастливият край беше повече от ясен и, ако трябва да сме честни, всеки от нас понякога се нуждае от книга, която да ни напомни, че не всички писатели са коравосърдечни садисти. Или нещо такова.
Главните герои се докоснаха до сърцето ми със своята искреност и силните си характери. За тези часове те преминаха през всевъзможни приключения, вариращи от комични до тъжни и обратно, а първоначалното им намерение просто да убият времето до полета на Шарлот, прерасна в желание да използват всяка секунда, за да се насладят на взаимната си компания. Това е нещо, на което силно държа - израстването на персонажите. Да, тук действието се разви за изключително кратък период от време, но читателят отново може да забележи промяната у героите от началото до края.
Понякога се случва така, че когато ти разбият сърцето, мисълта да се обвържеш отново, ти се струва толкова отблъскваща, че по-скоро би предпочел да си потопиш главата в казан с киселина, отколкото отново да допуснеш някого толкова близо до себе си. Добре, де, може би не чак в казан с киселина, но...Схванахте посланието. Реално виждаме това в поведението на Шарлот в началото, когато тя се мръщи на усмихнатата жена на летището, както и внезапно промененото й отношение към преди това любимия Ню Йорк. Една раздяла, която я кара да погледне със съвсем различен, доста по-песимистичен начин на света около нея. Допада ми факта, че все пак се срещаме с нейния бивш - Колин - само да потвърдим изградената си представа за него. Сещам се за поне няколко описателни думи, но ще се въздържа. 
Същото е и положението с Антъни, който геройски, макар и с първоначален негативизъм, понася раздялата си с повърхностната, себична Мая. Още ми е чудно как свестен тип като него се е забъркал с момиче, което не яде пица. I mean, that's pizza!
Ето защо съм възхитена от способността и на двамата герои, въпреки съвсем пресните си рани, да забравят за самосъжаленията и да се доверят на съдбата, че ще си свърши работата по най-добрия възможен начин. 
Грешка. Не, не сте се объркали. Просто...друга причина толкова да харесам книгата е Грешка - сладкият малък булдог, който сплоти двамата главни герои още повече и взе дейно участие в повечето комични ситуации.

Ако искате да прочетете някоя забавна романтична книга, която да стопли сърцето ви през студените зимни дни, то "Целувка в Ню Йорк" е за вас. А ако наскоро са ви разбили сърцето и все още се чудите как да продължите напред, историята на Шарлот и Антъни не само ще повдигне настроението ви, а и ще върне вярата ви в любовта! 


Благодаря на издателство Егмонт за възможността!

петък, 30 декември 2016 г.

Рецепта за полезни и вкусни бисквитки lvl 1

Здравейте! :3
В днешния пост ще ви представя една страхотна рецепта за вкусни, лесни за направа и полезни бисквитки, с които няма как да сбъркате.
Намерих рецептата в Pinterest и ги направихме два пъти с мама, заменяйки някои от продуктите и методите по наш вкус, ноо... в случай, че искате да се придържате към оригинала, ето я и рецептата - http://chocolatecoveredkatie.com/2011/08/30/flourless-chocolate-chip-cookies/

Продукти:

3/4 чаша цял овес
1/4 ч.л. сода за печене
1/8 ч.л. сол
2 с.л. захар
1 с.л. + 2 ч.л. захар
2 с.л. парченца черен шоколад (за готвене)
1 с.л. олио или разтопено масло
1-2 с.л. мляко 

*Препоръчително е да удвоите дозата, понеже според мен тази е твърде малка (към 6-7 бисквити) 

Начин на приготвяне:

Взимате една голяма купа, където смесвате всички продукти в реда, по който съм ги написала. Ако имате chocolate chips, както е в оригиналната рецепта, използвайте го. В случая ние нарязахме малки парченца черен шоколад за готвене. Разбърквате. Оставяте млякото да напои добре овеса, докато не се получи подходяща за формуване смес. След като оформите бисквитите (гледайте да ги натиснете, така че добре да се споят, за да не се разпадат след изпичане), ги слагате в предварително намазнена с олио тава и печете за 6-10 минути (не ги изпускайте от поглед, тук е важна преценката.) 
Note: Дори да се запекат повечко, не се тревожете. Стават хрупкави и удивително вкусни! 

Е, това е! Можете да ги направите за Нова година или...буквално, когато и да било. Всеки ден. Всеки час. Сега! 

вторник, 27 декември 2016 г.

Време е за баланс.


Хехе, пак съм аз! :D 

Минавам съвсем набързо, за да ви метна едно клипче, съдържащо информация, която е препоръчително да приложите на практика в новата си 2017-та година. Аз смятам да го сторя, понеже според мен е най-добрият вариант да постигна баланс между ума, духа и тялото си. 
Смятам и, че ще е готино някой ден да пиша за Ванеса Виденова, понеже, кхъм, тя е страхотна и заслужава свой отделен пост.
Та, ето това е клипчето.
Бих казала, че не е за хора, които не вярват в астрология и "духовни простотии", като цяло, но защо пък...могат да пробват един месец и после да кажат как е минало. (;
И това е за днес, хора. До следващия пост!


Изкуството да постигаш целите си ✓

Има едно нещо, което ме ядосва. И то е, когато хората си поставят някаква цел за новата не-знам-си-коя-година и се придържат към изпълнението ѝ.
През първата седмица. Или две. Не повече.
По тази причина реших да ви представя начините, за които съм убедена, че работят, при подготовката и изпълнението на каквито и да било цели. 
Да започваме!

***
1. Напишете ги
Няма значение къде. Просто си изяснете какво искате да постигнете. 

2. Сортирайте ги
Точно така, сортирайте целите си по важност.
Аз лично ги разделям на "много важни", "важни" и "не чак толкова важни"с помощта на три цвята текст маркери. По този начин  ще си дадете сметка кои от тях ще изискват повече усилия от ваша страна и кои не са чак такъв приоритет, но все пак биха били източник на удовлетворение, ако ги постигнете.

3. Запазете ги в тайна
Да, тук може би се питате какви глупости дрънкам...
Няма какво друго да ви посъветвам, освен да изгледате това кратко клипче - https://www.ted.com/talks/derek_sivers_keep_your_goals_to_yourself?language=bg

4. Разбийте ги на части
Когато става въпрос за трудно достижима цел, за която ще трябва здравата да се потрудите, се изисква да я "разбиете" на по-малки парчета. Например, ако целта е да свалите няколко килограма, то трябва да помислите как може да стане това -  фитнес, йога у дома или ежедневни спринтове в комбинация със здравословно хранене и т.н. След това си изяснете кога ще работите по целта си и колко време сте готови да ѝ отделите. Фокусът тук не трябва да пада върху крайната цел, а върху това какво правите вие всеки ден, за да я достигнете.


5. Направете си табло на визиите
Чисто психологически, когато целите на човек са пред погледа му всеки ден, напомняйки му за какво се бори в дългосрочен план, той е хиляди пъти по-мотивиран и целенасочен, отколкото ако нищо в ежедневието не му напомня за тях.
Как да си направите такова табло? 
Има множество варианти - можете да използвате корково табло, хладилника си или обикновен картон, достатъчно голям, за да събере...мечтите ви. О, стига, всички знаем, че няма толкова голям картон. (;
Втората стъпка, така да се каже, е в изрязването на картинки и надписи, които обвързвате с целите си, от различни вестници/списания... Ако нямате такива,  можете да си намерите подходящ материал в някой сайт (напр. Pinterest.com) и да ги принтирате.
Постарайте се да наблегнете на снимките, а не толкова на надписите. #визуалнапамет
Третата стъпка е да залепите/закачите всичко на избраната от вас повърхност и без да мислите твърде много, да позволите на креативността ви да пламне и да ви направлява. Пожелавам успех, както на вас, така и на себе си, тъй като тепърва ми предстои да си направя такова табло. Let's see what happens! (:

6. Използвайте "Тайната"
Замислете се за всичко, което знаете, относно Законът на Привличането. 
Може би вярвате в силата му, а може би - не. Аз, самата се запознах по-обстойно с мащабите му преди няколко дни, когато госпожата по етика реши да ни пусне филм, посветен на него, в часа. Хиляди благодарности!
Филмът - тук.  

Та, весело посрещане на Нова година на всички и се надявам да отделите време, за да обмислите целите си, както и да изгледате филма. 
Гарантирам ви, че ще започнете 2017-та като нов човек. 

неделя, 25 декември 2016 г.

SKAM: норвежкият сериал, който завладя света (ми)

Здравейте, мили хора!
Първо, весела Коледа на всички! Пожелавам ви да си прекарате уютно и прекрасно със семейство (или приятели) и да сте благодарни за всичко и всички, защото все пак..нека не забравяме истинската причина да празнуваме - раждането на Иисус Христос.
Днешният пост няма съвсем нищичко общо с празници и прочее, но седя твърде дълго в черновите ми и след като разбрах, че по-добре няма да го представя, а и не е нужно, реших да действам. 
SKAM ("срам", бел. пр.) е норвежки уеб сериал, който стартира през 2015 година. До момента са пуснати три сезона, всеки от които се води от гледната точка на различен геройНакратко, разказва се за трудностите, през които преминават група тийнейджъри, докато опознават себе си, влюбват се и търсят мястото си в света. Сериалът поставя някои много важни проблеми като например менталните заболявания, сексуалната ориентация и религията. Бих го определила като послание, отправено към хора от всички възрасти, които се борят с това да приемат себе си и да повярват, че могат да бъдат обичани, въпреки че са "различни".
SKAM става изключително популярен със своя трети сезон, в който се срещаме с вече известния ни от предишните два - Isak, който води "битка" с приемането на сексуалността си и привличането си към неустоимия Even...
Стига толкова. Нека да преминем към частта, в която ви споделям защо всъщност сериалът е толкова добър (!)
Започвам с начина, по който качват епизодите на ето този сайт , а именно: в реално време! Например, ако героите са на парти в 21:30, то епизодът се появява на сайта в 21:30. Нито по-рано, нито по-късно. Идеята е страхотна и оригинална - прави самото преживяване по-реалистично.
Който е отворил сайта и е скролнал надолу, може да види и скрийншотове от Messenger и инстаграм снимки на самите персонажи, които спокойно можете да потърсите и разгледате. Кажете ми в кой друг сериал правят така?! Няма начин да не се привържете към героите и да не ги почувствате близки...А самите актьори, макар и супер млади, са истински професионалисти и оставаш с впечатлението, че наистина преживяват това, което им се случва по дълбок, всепоглъщащ начин.
Епизодите траят приблизително по 21 минути, но всеки от тях се разбива на по-малки части, така че седмично гледаме по една, ако имаме късмет - две - части, които са от 2 до 8 минути. Този метод отново е добър, понеже не ти отнема много време да и не е като да седнеш да гледаш епизод, дълъг 45 минути...Някои ще кажат, че е мъчение и ще се съглася донякъде с тях, но да погледнем добрата страна - поддържа напрежението и вълнението огромно! Освен това малкият обем и факта, че чакаме седмица за нова порция 5 минутки, ни (на нас, побърканите фенове) даваше възможност да помислим и да поразсъждаваме над случващото се...Самият факт, че никога не знаехме кога ще качат следващата част, ни убиваше бавно, но и ни караше до такава степен да "изгладняваме", че когато видехме на сайта новите две минутки, които са ни отпуснали, ни идваше да скачаме до тавана от щастие...Парче по парче, сякаш хвърляха късчета месо на лъвове. Добре, де, преувеличавам, но наистина си беше удовлетворително и недостатъчно едновременно! Нямам идея как го постигаха.
Друг аспект от Skam, който обожавам, e неговата реалистичност. Нямаше нищо захаросано или преувеличено в него. Връзката между двамата се състоеше както от своите върхове, така и от страшни падения. Буквално се люшкаше от моменти на еуфория към периоди, през които феновете бяхме съкрушени...Самите им разговори бяха такива, каквито двама тийнейджъри биха водили. Дори краят на сезона не беше напудрен с излишна драма или рязък обрат (или cliffhanger, omg) . It was simple, beautiful and perfect.
Сега да се похваля...гледала съм доста сериали с хомосексуалисти, признавам си, че това ми е guilty pleasure-a . хД Досега обаче не бях попадала на такъв, който да ме накара да се гърча толкова интензивно (буквално) от щастие или напрежение. Никой досега. Сигурна съм, че това негово въздействие беше комплексно - актьорска игра, сюжетна линия и просто онова специално пламъче, което много малко сериали притежават.
Всичко, което изпитваха Isak и Even, минаваше през тялото ми като шокова вълна. Особено като ставаше въпрос за някакви си пет минути...постоянно натисках бутона за пауза, понеже сърцето ми не можеше да понесе вълнението около случващото се. Откровено признавам, че си пищях от време на време, плачех  и наистина, химията между тези двамата беше толкова голяма, че всеки техен контакт - говорим примерно за прегръдка или целувка, ме караше да паузирам и с идиотска усмивка на лице и бушуващи вътрешности, без да мога да се успокоя. Сега, като го пиша, осъзнавам, че може и да имам проблем. Eh, whatever!
Между другото, епизодите на сайта са изцяло на норвежки, което беше идеална възможност да послушам този невероятен език, особено предвид факта, че действието в новелата, която ми предстои да редактирам, се развива в град Хамерфест, Норвегия. Английските субтитри към епизодите можете да откриете в Youtube или в страхотната фейсбук група, която се превърна в нещо като мой втори дом през последния месец - тук.
Беше невероятно да се връщам всеки ден от училище и първото нещо, което да правя, е да проверя в групата за някакви новости, както и да чета, и да пиша коментари под клипчетата и невероятните fan arts на членовете. Действително се почувствах като част от едно много голямо семейство. Страхотна емоция беше да гледам как и сериалът, и групата се разрастват и набират световна популярност. Като се сетя колко души знаеха за сериала в началото...I feel old as fuck. о.о
Magnus: flirting mode
Второстепенните герои също ме очароваха със своята уникалност...В този сериал е отделено голямо внимание на развитието на всички персонажи, както смятам, че и трябва да бъде. В крайна сметка, ако на зрителят не му пука за тях, то няма да му пука и за случващото се. Така е и в книгите...Особено се привързах към Sana - интелигентна, badass мюсюлманка, за която подозираме, че ще е основният герой в четвърти сезон (всички се надяваме на Even, де, доста неща, относно миналото му, останаха недоизяснени). Харесах и Vilde, чиято Kose Gruppa, стана причината нашите момчета да се запознаят. ^^ Привързах се и към Magnus и Jonas, които изиграха много важна роля в отношенията между двамата...Пък и няма как да не ги хареса, човек, Jonas е невероятно добър приятел, лоялен, а Magnus е забавен и очарователен.
Мога да ви бъбря още за сериала, но не искам да развалям магията около него. Сигурна съм, че ще я усетите единствено когато изгледате сезона (а защо не и всички сезони??)
Как да започнете ли?
Ами, ако съм запалила у вас желание, просто се присъединете към фейсбук групата, към която дадох линк горе, или намерете епизодите в youtube.
Завършвам този пост с една норвежка песен, с която се обсебих от SKAM, разбира се, и ви пожелавам приятно изкарване на Коледната вечер! Ще ви пиша съвсем скоро. :)


неделя, 11 декември 2016 г.

"Веровещица" от Сюзан Денърд

"Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата..."



 В началото на книгата смятах, че Сафия няма да ми допадне особено като персонаж главно защото действията ѝ бяха недообмислени и сякаш в главата ѝ нямаше и капчица разум. Впоследствие обаче се оказа, че я обикнах точно поради този неин темперамент и импулсивност, в разрез с характера на нишкосестра ѝ, но и в перфектен баланс. Сафи доказа, че е лоялна приятелка, готова на всичко за хората, които обича. Хаотична, не умее да не планира преди да действа. Умее да отвлича вниманието на противника и да го манипулира. Каква ирония, предвид факта, че е веровещица... 
Към края на книгата се забелязва промяна в характера ѝ - става по-отговорна, мисли за последиците от действията си и за това как ще повлияят на хората около нея. 
Искрено ме забавляваше отношението ѝ към непознатия до тогава принц на Нубревна - Мерик, който с нищо не отстъпваше на хапливите ѝ реплики. Още в началото двамата се "изправиха" един срещу друг на дансинга, където вълнението действително се просмука в костите ми, благодарение на въздействащите описания и детайли. 

"При всеки подскок назад на тялото ѝ - движение, което напомняше ласката на прилива в устието на река - тялото ѝ се долепяше обратно до неговото с мощен тласък..."

Честно казано, именно сцените със Сафия и Мерик ми бяха любими и винаги ме оставяха с усмивка на лице. 
Изьолт е номатска нишковеща, което означава, че буквално вижда нишките на хората, т.е техните чувства в дадения момент. Тя е пълна противоположност на Сафия, благодарение на което двете се допълват толкова добре.
Изьолт е стратег. Тя планира и мисли, преди да действа. Ужасна е в преструвките и лъжите, но е по-сдържана от Сафи и не се поддава лесно на изкушението да откъсне нечия глава. Интригуваща ми се стори тайната, която нишковещата така и не сподели с никого, нито пък сама успя да я разбере напълно, което допълнително подклажда любопитството ми. Надявам се в следващата част мистерията около нея да се разбули, тъй като за момента предоставената информация не е достатъчна.
Имах чувството, че за колкото и силна да беше представена връзката между нишкосестрите, сякаш така и не излезе на преден план. Водещ беше по-скоро романсът, но по един ненатрапчив начин. 
Между другото, случващото се с Изьолт страшно много ми напомня на ситуацията с Валкирия Каин и Даркесата от "Скълдъгъри Плезънт".

И стигаме до...Мерик - принц на Нубревна, капитан на кораб и вечно ядосан ветровещ. 
В контраст с познатите ни клишета, той не беше типичният овладян и нежен джентълмен, когото сме свикнали да виждаме в повечето YA новели. 
Напротив, още от самото начало показа, че от една страна, лесно излиза извън релси и на моменти е изключително груб (дори към собствената си леля), а от друга е загрижен брат, носещ огромна отговорност на плещите си, който се опитва да осигури най-доброто за народа си.
Това, което не ми хареса в романса в книгата, беше клишето - връзка, започваща с омраза, ескалираща до желание и избухваща в изпепеляваща любов. Според мен светлината на прожектора трябваше да пада върху двете нишкосестри, но пък ако не беше романсът, Мерик също нямаше да претърпи промени в характера си. Благодарение на Сафи той стана по-внимателен и същевременно научи от веровещицата, че някои рискове, колкото и безразсъдни да изглеждат, си струват. 

Едуан, кръвовещът, чиято мисия беше да преследва двете момичета през девет планини в десета, ми допадна, въпреки че ролята му беше на "лошия" герой. 
Всъщност той беше по-скоро марионетка (доста силна), която изпълняваше поръчки и се подчиняваше на волята на гилдмайстора и на баща си. Въпреки това той, че има свои собствени принципи и всъщност е доста по-добър от "демона", за който го смятат всички. 
Надявам се на романтична връзка между него и Изьолт. Двамата си приличат по своята сдържаност и стратегическо мислене така, както Сафи и Мерик - по дързостта и пламенния си нрав. Е, да видим какво ще ни поднесе авторката по-нататък.

Няма как да не спомена и Иврен, лелята на Мерик, която се грижеше за Изьолт и Сафи, използвайки лечителските си способности. Изключително смела жена, готова да жертва живота си в името на двете момичета. Доволна съм от развитието на събитията и начина, по който Едуан постъпи с нея накрая. 

За жалост, не можах да опозная особено добре Кълен, нишкобратът на Мерик, но от малкото научено за него заключавам, че и той също беше отдаден на народа на Нубревна и до някаква степен в характера му се прокрадваше присъщата на Мерик студенина. Възхищавам се на решението, което взе накрая, както и на това, че въпреки проблемите с дробовете си, се бори смело и не се отказа. 
Сюжетът не беше твърде заплетен; идеално пасва на определението "light fantasy". Действието се развиваше бързо, като повечето обрати наистина ме изненадаха.
Нямам представа защо, но трудно свикнах със стила на писане. Просто думите не се лееха гладко в главата ми и често ми се налагаше да препрочитам изречения и абзаци, докато осмисля информацията. 
Почти всяка глава се отнасяше до различен герой и случващото се с него, но действието се водеше от неутрален разказвач, така че не се получиха обърквания. 
Допадна ми фактът, че значителна част от действието се развиваше на кораб. Защо? Защото самата атмосфера, наситена с моряшки викове, бушуващи вълни и солени пръски вода, ми се стори пленителна.
И накрая, но не на последно място...Корицата! Страхотна е и искрено се радвам, че издателство Егмонт са решили да я запазят. Определено стои добре на рафта ми. :] 
Да не забравяме и картата на Вещерия, която ще ви "посрещне" още в самото начало и ще ви помогне да си изградите по-добра визуална...о, я стига, просто всички обичаме картите! 

***
"Веровещица" е динамичен фентъзи роман, който ще ви оплете в нишките на интересния си сюжет и ще ви направи съпричастни към съдбата на героите до такава степен, че всеки път, когато изпаднат в беда, ще тръпнете от напрежение. 
Епичните битки и пламенният романс са само част от нещата, с които ще се сблъскате из страниците му, а краят ще ви остави изпълнени с купища въпроси и желание да се сдобиете с втората книга възможно най-скоро.

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

❝ С писане на книги ли ще си вадиш хляба? ❞

Здравей, читателю.
Днес съм тук, за да отправя послание към всички хора, които някога са ми задавали Въпроса-Който-Не-Бива-Да-Се-Задава: 

❝ С писане на книги ли ще си изкарваш хляба? ❞

Да, може би нямаше да има нищо нередно в него, ако не беше предизвикателният тон в стил ти-сериозно-ли-си-вярваш и съпътстващата го крива усмивка.
Вижте, мили хора, наясно съм, че писателската професия не е най-доходоносната на света. (Е, освен ако не си Дж. К. Роулинг или Стивън Кинг и не покориш света още с излизането на дебютния си роман). Знам, че ще трябва да работя и нещо допълнително, но не се тревожете. Имам си достатъчно други опции.
Съзнавам и това, че да си писател, е нелека задача. Повечето хора вземат предвид 16-годишната ми възраст и си правят изводи, че за мен писането е по-скоро увлечение, някакво хоби, което ще отмине с времето, като че ли е варицела. 
Изненада! Не е така. 

Пиша от 7-годишна възраст. Все още си пазя тетрадките със стихчетата и приказките, написани с потресаващо нечетлив почерк. Помня първите си плахи опити и постепенно обземащия ме кураж да пиша все повече и повече...Всяка домашна за написване на съчинение или разказ беше страхотна възможност да използвам въображението си и да чета пред класа сътвореното от мен с най-голямо удоволствие. Помня, че чувството беше невероятно.
Година по-късно опитах да публикувам свое стихче в някакъв вестник, но то не беше одобрено. Нищо.
В пети клас се присъединих към литературен клуб, където всички бяха с по 3-4 години по-големи и съответно - по-опитни - от мен. Не след дълго реших да се махна, понеже явно не бях достатъчно добра, за да членувам в него. Сега, четейки старите си творби, се смея на глас и съм благодарна. В крайна сметка, именно те събудиха желанието ми да пиша и поставиха основата за развитието ми в тази насока. 
Година по-късно спрях да пиша. Нямам представа дали беше понеже бях огорчена, задето не ме "одобриха" в клуба, или заради нещо друго...кой знае какво е минавало през ума на 11-годишното ми Аз?
Две години застой. Въпреки това не считам това време за изгубено. Беше по-скоро почивката, от която се нуждаех. Знаете: презареждане на батериите, засилване преди скок.
И ето ме в гимназията, където попаднах на страхотна учителка по български, нов литературен кръжок с ръководител - поетът Таньо Клисуров. Атмосферата в клуба веднага ми допадна. За това допринесоха страхотните хора, с които се запознах, както и самият господин, от когото научих доста полезни неща не само за писането, а и за живота. Почувствах се на място и желанието ми да пиша се завърна с нови сили.
Покрай четенето на свои произведения - главно проза - у мен се зароди идея. Така де..."съживи се". Самото хрумване води началото си от съчинение "Как прекарах пролетната си ваканция", написано в четвърти клас. Но както и да е. 
Който е чел този пост, знае за съдбата на въпросната книга, и въпреки че първият ми опит вероятно никога няма да излезе на бял свят (да не казвам голяма дума), аз съм доволна. Завърших я ден преди старта на лятната ваканция, каквато беше и целта ми. 
Септември месец. Ненадейно ми хрумна идея за нова книга. Изчетох сума ти статии и съвети. Съставих си outline и през октомври писането започна. Завърших новелата преди двайсетина дни, достигайки до нужния ми брой думи - 40 000 +. 
А сега? Сега само си почивам и събирам сили за предстоящото редактиране, с което се захващам през януари. Пожелайте ми късмет!

Изводът е, че независимо от застоите и съмненията, нуждата да изразявам себе си писмено се връща при мен като бумеранг... и знаете ли какво? Тя никога не си е отивала. Дори да не пиша, мислите за думи, клавиатура и истории жужат в главата ми постоянно. 
Наскоро един съученик ме попита следното: "Защо ми е да се мъча да ставам добър в рисуването, когато има стотици по-добри от мен?" 
В свят, обитаван от 7 милиарда души, е повече от ясно, че винаги ще има хора, които са по-добри от нас в някаква сфера. Винаги ще има по-оригинални, по-опитни, по-интригуващи, по-...по-...по-... 
Но човекът на изкуството не се старае да бъде "по-". 
Това не е състезание, не е надпревара. Посветените на изкуството, откровено казано, са сбирщина лунатици с нестандартен мироглед, немалко гласове в главата и собствен свят, в който биха живели постоянно, ако можеха. И те го правят, де, творейки
Вярвам, че всеки човек се ражда с набор от уникални частици вътре в себе си, които са практически неизчерпаеми. От тях той трябва да дава, да дава и дава...до самия край на живота си. Абсолютно никой не може да замени или имитира тези частички, колкото и да се опитва. 
Ето затова пиша - за да предам на света своите уникални частици, с които Господ ме е дарил.
So, материалната страна на нещата, колкото и важна да е, остава на заден план за човека, открил своето призвание.
Ако все още не сте разбрали посланието ми или си мислите, че бръщолевя глупости...то спирам дотук и ви пожелавам да намерите онова нещо, което изпълва съществуването ви със смисъл. Едва тогава ще разберете за какво говоря.

Искрено ваша,
Вероника